Предизвикателство пред управлението на Борисов в момента е да се поставят основите за развитие на демократичния капитализъм, а именно чрез увеличение на покупателната способност на населението и поощряване на малкия и среден бизнес. Тази теза застъпи икономистът Николай Ников в Сутрешния блок на България Он Ер. Според него дори и със заложения бюджетен дефицит от 3,7% държавата "няма да се справи" и той трябва да е по-голям.

"Управлението на Борисов се характеризира с това, че успяват да изградят доверие пред европейските институции и лесно усвоява европейски средства. От друга страна управлението на Борисов се характеризира и с това, че централизира властта в държавата и като цяло тя се явява основен източник за бизнес. С други думи фирми печелят поръчки. Извършват тези обществени поръчки и други фирми вегетират около тях." - коментира Ников.

Икономистът смята. че основните проблеми в държавата, заради които липсва корелация между трите стожера на икономиката, са банковият сектор, държавата и бизнесът.

"Сякаш те оперират в различни територии. Когато бизнесът страда банковата система беше стабилна. Тоест резултатите на банките и на бизнеса не са идентични и не следват еднаква цикличност в зависимост от икономическите турболенции, което е показателно, че те не са зависими една от друга. Според мен точно това е един от ключовите моменти, на които новото правителство трябва да обърне внимание." - подчерта Ников.

Според Ников банките в момента са "задръстени" с ликвидност и трябва да се проведе политика, която да ги стимулира да активизират своите кампании за кредитиране и то със значително по-голям ръст.

"Защото в междуфирмената задлъжнялост е около 180 млрд. и банкови активи едва 55 млрд. може да си извадим извода, че тежестта е изцяло прехвърлена върху бизнеса, т.е. държавата и банките са се дистанцирали от този процес. Банките не са виновни за това, защото те са частни институции. Те следва да бъдат централно поощрени и в едно и също време с това да участват в този процес." - обясни експертът.

Ников отбеляза, че запушването на дупки в проблемните сектори не е решение и са нужни реформи.

"Бих препоръчал дори държавата да вземе един по-голям заем, за да отдели средства за ключови сектори като образование и здравеопазване, защото в момента със сегашната система при наличните средства, ние на практика ние произвеждаме национално неграмотни и безработни висшисти в по-голямата си степен." - допълни икономистът.

Ников не е съгласен със съществуващата система, където заплащането на един лекар или на едно джи-пи зависи от броя на пациентите, които той е прегледал, защото пациентите не са клиенти. Според него акцентът трябва да е поставен върху това, "ние да стимулираме нашето икономическо развитие и един от основните лостове е да се вдигне минималният праг на заплащане на населението, което е основна предпоставка за създаване на икономическа активност."

"Наличието на вътрешен пазар и покупателна способност стимулира компаниите, дори и чуждите инвеститори да създават продукти с добавена стойност, защото в момента ние сме основно експортно ориентирана икономика и то за съжаление, ние изнасяме продукти, които нямат кой знае каква добавена стойност, а основно изнасяме суровини." - коментира Ников. 

Липсата на инвестиции основно се дължи на липсата на рентабилни проекти, подчерта експертът.

"Изтъкват хиляди други други причини като наличието на корупция, липсата на квалифицирана работна ръка. Аз смятам, че нито едно от тези твърдения са достатъчно основателни, за да няма чужди инвеститори. Тях ги няма или са малко, защото проектите ни не са рентабилни, тоест като се направи една инвестиция от 10-20-30-50-100 млн. евро, инвеститорът няма нужното доверие, че ще получи възвращаемост. Нея я няма, защото икономиката е на един крак - основно разчитаме на експорт. Когато вътрешният пазар е достатъчно добре развит и покупателната възможност на населението е висока, то се създават все повече продукти с добавената стойност се покачва. Цената на услугите се покачват по този начин." - обясни Ников.

Финансистът Красимир Ангарски подчерта от своя страна, че също е притеснен от заложения бюджетен дефицит.

"Това ще ни лиши от възможността в близките години да кандидатстваме за членове на европейския валутен и банков съюз. Там се иска няколко години подред бюджетният дефицит да е нисък и трябва да се направи всичко възможно, той да не надхвърля 3%. Освен това, когато се дават пари трябва да се искат реформи." - обясни Ангарски.

Ангарски също подчерта необходимостта от спешни реформи и отбеляза, че няма смисъл да се наливат пари в сектор здравеопазване пари, преди той да бъде реформиран. 

Според Ангарски за КТБ са изпуснати вариантите да се спаси банката със собствени средства или такива на вложителите и в момента единственият сценарий е държавната намеса.

"Там имаше различни варианти вместо тези цесии. Сега държавата ще плаща, но всеки си плаща за грешките. Друг вариант няма. Тепърва ще започнат плащания. Първото и последното, което ще трябва. След това ще трябва да се попълва фонда за гарантиране на влоговете." - подчерта Ангарски.

Чуйте: