Всемогъщият нар

Текст ЯСЕН БОРИСЛАВОВ*

Добре узрелият в късна есен нар е точно толкова вкусен, колкото е и неудобен за ядене.

Чрез него сякаш природата е решила да се пошегува с човека и да провери неговото въображение. Нужно е много търпение и тренирани умения, за да се справи човек със стотиците зрънца, около които е събран сладко-стипчивият сок. В недалечното минало тези плодове минаваха за коледно-новогодишна екзотика, но през последните години отношението към тях постепенно се променя. В повечето зарзаватчийници през есента и в началото на зимата вече редовно ги предлагат, а в интернет е пълно с рецепти за разни ястия, както и с обяснения за големите здравни ползи, които наровете предлагат.

ТОЧНО МЕДИЦИНСКИТЕ ПОЛЗИ са най-вероятното обяснение за растящата популярност на наровете. Препоръчват ги за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, срещу диабет и болестта на Алцхаймер, за предпазване от тумори, за повишаване на хемоглобина в кръвта, като антиоксидант и могъщо антибактериално и противовъзпалително средство, при бъбречни и стомашни проблеми, а също и за козметични цели и какво ли не още. Сокът от нар топи мазнини и оформя талия, пази от стрес и прогонва старостта, защото има повече антиоксиданти от червеното вино и зеления чай. Нека добавим още, че повишава устойчивостта на организма към радиация. Освен това, според някои наблюдения, увеличавал и желанието за работа. В Индия, например, го използват за повишаване на работоспособността, а както е известно, индийците са пословично работлив народ.  

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ особено популярна на запад стана скалата ORAC (Oxigen Radical Absorbance Capacity – Капацитет за абсорбиране на кислородни радикали), въведена от Американския департамент по земеделие. На ден човек трябва да консумира между 3000 и 5000 ORAC единици, но обикновено са много по-малко. Съдържат се предимно в суровите плодове и зеленчуци, като в различните продукти съдържанието им е различно. Например бананите и ябълките имат по 20 единици на грам, морковите – 50, доматите – 60, черешите – 100, боровинките – 260. На едно от първите места в тази класация стои нарът с неговите 288 единици. Което би трябвало да обяснява и промененото отношение на диетолозите към този плод.

ЗА РОДИНА НА НАРА (Punica granatum) се сочат земите на Иран, Ирак, Кавказ и Северна Индия, където преди около 7000 години е започнало неговото култивиране и бавно разпространение на запад и на изток. Едно от първите му споменавания е още в глинените архиви от Шумер. Древните египтяни добре са познавали това растение и са използвали неговите разнообразни природни свойства. От цветовете приготвяли червена боя, с обелките на плода избелвали кожи и лекували глисти, а от семената правели сокове. В гробницата на фараона Аменхотеп е намерена рисунка на нар, което би трябвало да означава, че е свързан и със символиката на задгробния живот.

      У нас нарът се яде суров като плод или се изцежда за сок. Но в съседни кухни като турската той е универсална съставка - за салати, ястия и десерти

Някои изследователи на Свещеното писание смятат, че точно нарът, а не ябълката е истинското дърво на познанието в райската градина. Той е един от  често споменаваните плодове в Стария завет като знак на плодородие и благоденствие. Присъства наравно с лозата, смокинята и маслината. Пратениците на Мойсей в земята Ханаан (Обетованата земя) му донесли нарове като доказателство за нейното плодородие и благоденствие. Колоните на Соломоновия храм в Йерусалим са били украсени с изображения на нарове, както и върху одеждите на еврейските първосвещеници били избродирани същите плодове. Освен това се смята, че в нара има 613 семки, точно колкото са и заповедите в Тората. Което не е съвсем вярно, защото семките понякога са повече, но това не пречи нарът да бъде плод с особен статут в различни митологии и религии, както и в хералдиката. Смята се, че точно неговата форма е послужила като модел за царските корони и владетелските скиптъри.

В "ОДИСЕЯ" ОМИР СПОМЕНАВА наровете като едно от чудесата в градината на Алкиной, която според някои догадки трябва да се е намирала в Сицилия.

В Рим нарът е пренесен около VII в. пр. Христа. от земите на днешна Либия. Това личи от латинското му име – Punicum malum или финикийска ябълка. Според някои легендарни сведения покоряващата красота на Клеопатра се е дължала на редовна консумация на сок от нар. Изображения на плода се срещат в различни антични мозайки и фрески от Помпей и други градове. Сред омъжените римлянки имало обичай да си правят прически с клонки от нар и по този начин да демонстрират семейния си статус. Символиката на нара в семейния живот изглежда е наследена от гръцката митология. Митът за Персефона, дъщеря на Зевс и богинята на плодородието Деметра, разказва как тя била съблазнена от Хадес, царя на подземния свят, с няколко зърна от нар. По-късно Зевс постигнал споразумение с Хадес да пусне Персефона от своите владения, при условие, че не е яла нищо в подземния свят. Но заради няколкото изядени зърна от нар, знак за неразривността на брака, тя трябвало да прекарва една трета от годината в селенията на Хадес. Днес в Гърция все още има обичай пред младоженците да се хвърлят нарови зърна за семейно щастие и благополучие.

СЪЗДАТЕЛЯТ НА МЕДИЦИНАТА ХИПОКРАТ препоръчвал наровете за лечение на безплодие. Днес вече е доказано, че тези плодове съдържат фитоестрогени, за което вероятно и самият Хипократ се е досещал, макар и да не е ясно как.

В християнската символика и иконография нарът присъства като знак на възкресението и живота след смъртта, а също на целомъдрието и душевната чистота. Това ясно личи в някои картини с евангелски сюжети на Ботичели, Рафаело, Филипо Липи и други ренесансови художници, на които понякога освен Дева Мария и Младенеца има изобразен и разкъсан нар. Изглежда заради тази символика през Средновековието нарът трайно се е настанил и в хералдиката. Твърди се, че през 1492, преди крал Фердинанд и кралица Изабела да завладеят Гранада, последната мюсюлманска крепост в Андалусия, кралицата с ритуален жест държала в ръката си нар и обещавала да покори града зрънце по зрънце. След това нарът станал част от герба на града и много хора по-късно се чудели дали градът е кръстен на плода (granatum) или е станало обратното.   

В кухнята нарът се използва най-често за сосове към месни ястия и маринати, за артистично подправяне на салати, както и за украса на десерти. Ноември и декември са месеците, през които тези плодове са най-сочни и вкусни и никой истински кулинар не би се лишил от този безценен дар на природата. Освен това отцеждането на сока не никак трудно. Наровете се разрязват, зрънцата се ронят и после се изцеждат през марля.  

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 64 / 2015