Днешният технологичен сектор е като вчерашния Уолстрийт

От Леонид Бершидски

18.08.2015 | 10:09
Днешният технологичен сектор е като вчерашния Уолстрийт

Днешният технологичен сектор е като вчерашния Уолстрийт

От Леонид Бершидски

Публикувано тук на 17 август 2015

Банкована индустрия понесе голям удар след смъртта на преуморения стажант на Bank of Amerika през 2013, когато културата на работа на Уолстрийт се оказа в неблагоприятен контраст с тази на технологичните компании, предлагащи всякакъв конфорт за служителите си. Е, има още доказателства, че работата за технологичните гиганти може да бъде също така тежка, както и във финансовия сектор.

NYT публикува дълга статия за корпоративната култура на Amazon. Един служител казва, че компанията редовно докарва хората до сълзи, друг твърди, че се превръщат в „амаботи“. Според статията служителите на Amazon с лични проблеми, които намаляват производителността им на труд, работят също толкова много, както и останалите – например хората, страдащи от рак или преживели помятане – получават лоша оценка от компанията и биват отстранявани. Тези, които се надяват да намерят баланс между живота си и работата скоро разбират, че от тях се очаква да отговарят на мейли след полунощ, а когато не го направят, получават ядосани съобщения, изискващи отговор. Накратко, историята рисува типичната картина на работното място, превърнато в ад.

Това сигурно не е нищо ново за някой, който е чел епизода от биографията на Илън Мъск от Ашли Ванс, в която основателят на Tesla се скарва на служител, пропуснал корпоративно събитие заради раждането на детето му. Според книгата в мейла пише:

„Това не е извинение. Изключително съм разочарован. Трябва да знаете приоритетите си. Ние променяме света и историята и вие или участвате, или не“.

През април Бен Фарел, бивш служител на Apple в Австралия, написа горчив пост в блога си за корпоративната култура на производителя на iPhone, в който каза, че пропуснал командировка, защото бременната му жена била приета в болница, след като паднала по стълбите, а компанията оценила случая като „проблеми с изпълнението“. Фарел пише:

„Често получавам агресивни съобщения по всяко време и дразнещи въпроси на всеки петнайсет минути дали съм на линия – статусът ми показвал, че не съм – къде съм?“

Дори в Google, където хората могат да си водят кучетата на работа, а храната е безплатна, десетки ревюта в Glassdoor, сайтът за оценка на предлаганите работни места, показват трудности при намирането на баланса между работа и личен живот. „Наистина трябва да работиш здраво, за да напреднеш“, пише един служител. „Компанията е в напреднала фаза да стане още по-голяма, така че е изгубена интимността и гъвкавостта на малката фирма“.

Основателите на технологични компании трудно разбират такива истории. Мъск отговори на съобщението на Ванс с ядосан туит: „Напълно безотговорно е да твърдите, че съм казал на един човек да пропусне раждането на детето си заради корпоративно събитие. Никога не бих го направил“. Безос, очевидно засегнат от историята в Times, в мемо до служителите ги призовава да „се допитат до отдела Човешки ресурси" или лично до него, ако срещат "някаква неотзивчивост". И добавя: "Силно вярвам, че всеки служител в компания като описаната от NYT трябва да е луд, за да остане там. Знам, че аз бих напуснал такава компания“.

Иска ми се да вярвам, че Мъск не помни да е пращал мейл и че Безос има представа за компанията си, която се различава от тази, нарисувана от репортерите на Times, след разговори с бивши и настоящи служители. Проблемите обаче са налице: достатъчно е да погледнеш ревютата в Glassdoor за Amazon и Tesla, за да видиш, че компаниите имат силно конкурентна среда и са много взискателни към времето на служителите си.

 

Може би проблемът е в това, че много хора, които се оплакват не са технологични специалисти, а служители с по-традиционни корпоративни функции като търговци, маркетолози или финансисти. В технологичния бизнес тези хора са смятани за по-долна категория. Компаниите не са непременно така добри, както традиционните корпорации в управлението на офисните дронове, защото са израсли от култура, която им е отвърнала с презрение. Софтуеристите може да не се оплакват толкова, защото обичат технологичните предизвикателства и трескаво очакват контакт с други, които могат да им помогнат да подобрят уменията си.

Но това не може да е достатъчно обяснение. Технологичните лидери не биха стигнали там, където са сега без силни бизнес функции на компаниите си. Те полагат и специални усилия да наемат креативни хора от не-технологичния сектор, а маркетолозите и финансистите също обичат да работят рамо до рамо с други топ професионалисти.

По-вероятно е водещите компании в технологичната индустрия да са изместили финансовия сектор като новата граница на големите пари. Можете да забогатеете като успешен ръководител на Amazon, който получава възнаграждение в акции или като служител на Tesla с опции; тези компании дори няма нужда да са на печалба, за да ви направят богат. Това малко прилича на бонусите на банкерите от миналото и за разлика от днешния Уолстрийт, тук няма регулаторно втренчване, няма опасност да потънеш в блатото затова, че си направил нещо обичайно преди, но днес обявено за нарушение на етичните норми.

Неустоимият мирис на пари върви с културните си особености: атмосфера на мъжка съблекалня, като описваната в книгата на Майкъл Люис Liar’s Poker: усещането да си от шепата властелини на света /в технологичните компании това се нарича „променяме света“, но конотацията е същата/; етиката на work hard-play-hard; и известна безчувственост към тези, които имат затруднения.

Вероятно това е неизбежно, докато оценките на технологичните компании са по-високи от почти всяка друга индустрия. Ако някой се е надявал, че чувствителните, свободолюбиви и технологични младежи от новото хилядолетие ще направят революция в корпорациите, контрареволюцията, водена от парите вече е тук да ги спре.


Четете още независими коментари и анализи в Блог.