Колко е важно да спасим Гърция и планът как да стане това?
От Кузман Илиев
Триумфът на социалната държава
Днес Гърция се е превърнала в икономическа изкупителна жертва номер едно — едва ли не брашнен чувал, който се тупа и претупва със зверска обществена сила. Стигматизирана и оплювана от икономисти, политици и граждани не само в Европа, но и глобално.
Стратосферен публичен дълг от 190% спрямо БВП, колабираща финансова система, огромна бюрокрация и тежка корупция са само някои от икономическите характеристики на южната ни съседка.
Трябва ли „гърците” да си платят сметката?
Първо, не всички гърците са яли „кифтетата” и пили от узакито на чужд френско-немски финансов гръб.
Външните задължения на правителството са изхарчени за текущи разходи в полза на:
-
а) близки на гръцкото правителство фирми, получили раздути обществени поръчки или субсидии;
-
б) конкретни получатели на щедри социални помощи и пенсии;
-
в) политиците и бюрократи директно на държавна хранилка.
Това са нетните бенефициенти на „социалната държава-майка”.
Други гърци обаче, които днес трябва да са „нетните” платци на сметката, не са попадали в споменатите групи. Те са лично засегнати от високите данъци, неефективните харчове на политиците в страната, тежка бюрокрация и оттам корупция през последните десетилетия.
И тъй като те са отделни, конкретни хора и не са еквивалент на политическото тяло, по никакви стандарти — нито икономически, нито морални — не могат да бъдат държани отговорни за политическите действия на правителства им, а джобовете им — изпразвани от кредитори и институции. Аргументът, че сами са „избрали” политиците си е некоректен.
Нито е задължително да е така, нито реално са можели да избегнат „изхода” от действията на мнозинството.
Нещо повече: бизнесът, разполагаемите доходи и икономическият стандарт точно на втората група — заради високата данъчно-осурителна тежест, породена от растящите нужди на социалната държава — са били относително ударени през цялото време на пира.
Кредиторите — вън от светлината на прожекторите
От друга страна, онези, които са финансирали гуляя, някак си остават „на завет” от критичния порой, излял се върху страната, а тяхната икономическа и морална роля е едва-едва засягана.
От финансово-икономическа гледна точка е интересно как и защо френски и немски банки и застрахователни компании оценяваха гръцкия публичен дълг с рискова премия близка до немската и пълнеха балансите си с него?
Сравними ли са икономиките на Германия и Гърция като генератор на богатство, че да са третирани по сходен начин и какво да кажем за моделите за оценка на риска/стойността на активите на банки, застрахователи и пенсионни фондове в Европа?
Ако се приеме тезата, че финансовите посредници са подведени от Европейската централна банка, която приемаше гръцките дългови книжа за обезпечение при „операциите за рефинансиране на търговските банки” (евтино кредитиране с нови парични средства на търговските банки от централната банка на Еврозоната)…
И че така ЕЦБ стимулираше търговските банки да купуват още и още гръцки дълг заради „арбитражна печалба” , идваща от разликата в доходността в полза на гръцките книжа за сметка на немски, да речем…
Та ако са подведени финансовите посредници в Европа — да излязат и да го кажат ясно, а ЕЦБ публично да поеме отговорност, че изкривява пазара и поощрява задлъжняването, риска и погрешните стимули, предизвиквайки балони и финансово-икономически кризи — явления, които би следвало да предотвратява. (Това, разбира се, не е реален призив, а по-скоро има литературна стойност. Въпреки че би било хубаво.)
За какво всъщност е под атака гръцкият модел?
Не е ли той еманацията на Социалната държава-майка?! Завишени пенсии и социални плащания, непродуктивни работни места в държавния сектор, държавни „инвестиции”, финансирани от зависещите от икономическата реалност частни икономически субекти и пренасочване на частни спестявания — и вътрешни, и външни — към държавния сектор?
(Случаят с „успеха” на социалната държава във Швейция, често е даван като контрапункт и е изключително илюстративен сам по себе си, затова изисква отделна статия; а за идиличната социално-икономическа ситуация в Швеция определението „мит” е повече от удачно. Вижте тук; можете да можете да видите и тук.
Защо точно Гърция?
Гърция не е провален социален модел или финансово-икономическо недоразумение, което по една или друга причина се е случило точно на тази държава, на това конкретно стопанство. Гърция е нещо много повече.
Тя е лабораторният експеримент на модела на „Социалната държава” изобщо, доведен до логическия му край, настъпил относително бързо поради по-скромна икономическа сила на страната и липсата на реален капитал в сравнение със САЩ, Япония, Великобратания, Италия, Франция, Германия, да речем.
Средните нива на публичен дълг в ЕС спрямо БВП вървят към 100-те процента, в Япония 240% (чувствително повече и от гръцкия в момента), Италия — 140%, а скритите дългове на социалната система на Германия са над 300% от БВП.
Докато са трупали капитал и спестявания, с които са финансирали растежа си, тези общества са имали нищожни или никакви данъци (САЩ въвеждат федерален подоходен данък едва в началото на 20-ти век). Били са кредитори, а не длъжници.
Разходите на правителствата спрямо размера на националните икономики също нарастват поголовно в последните десетилетия (Европа средно 50-ина процента от БВП, САЩ — 40%), а оттам и зависимостта от правителственото разпределени на баницата, наричано „фашизъм”, когато е явно и „”, когато е прикрито.
Ясно тези процеси се виждат, например, в САЩ или Франция при сливането на бизнес с държава. Очевадни те са в Русия и България, например.
Разлика между Гърция и изредените “развити икономики” има само по степен, не и по същество
„Развитите страни” са далеч от благоразумието, а централните им банки продължават да изкупуват дълговете на правителствата им или т. нар. „монетизиране” — предоставяне в действителност на празен чек на правителството и отменяйки нуждата от болезнено вдигане на данъци или търсене на средства от пазарите.
И така, ако другите страни в ЕС нямат проблем с модела на Социалната държава и ефектите от нея; ако го налагат и защитават; ако самите те са зле дори по показатели, които са ключови при атаката срещу Гърция…
Как и за какво, с какви очи се критикува гръцкият модел?! На какво основание?
В случая с Еврозоната, ако се следва последователно логиката дотук и вземем предвид, че ЕЦБ и Драги изсипват 1 трилион евро в публичен и частен дълг, без да се притесняват за натиска върху стойността на еврото, че и дори желаят спада му…
При това положение, логически, икономически и морално, Гърция би трябвало да получи всички средства, от които има нужда, напечатани от ЕЦБ. (Току виж мечтаната инфлация в Еврозоната стане факт.)
Количествените улеснения, извършвани почти навсякъде, не са друго освен финансиране на правителството от централната банка. Самото им наличие доказва, че стабилността на „евро”, „долар”, „йена” не е приоритет на централните банкери по света.
Честните варианти в този контекст са два:
- Или Гърция да получи всичките й нужни средства, за да бъде образцова Социална държава.
- Или да й бъде опростен дългът, а загубите да се понесат от кредиторите, които в по-голямата си част вече са квази-публичните ЕЦБ и МВФ, които зависят от правителствата за рекапиталзирането си.
А при проблем за ЕЦБ и МВФ, правителствата ще вземат дълг, финансиран от … печатарската преса на ЕЦБ, която ще купи тези нови правителствени дългове! Кръгът е затворен, но адски.
Заключение
Европа се декапитализира с всеки ден, а дълговете нарастват с бързи темпове, защото ЕЦБ ги финансира, изкупувайки и нетни, и брутни емисии на държавни ценни книжа на страните от Еврозоната.
Изобилната ликвидност има ефект в посока надолу върху цялата лихвена крива в Еврозоната, както върху куп външни играчи, какъвто е и случаят на България. Това е и причината родното правителство да трупа дълг рекордно евтино. Странно и жалко, но за някои това действително е една „страхотна” новина. А в контекста на Социалната държава - каквато България се тупа в гърдите, че иска да е — е напълно логично.
За честните привърженици на Социалната държава обаче, Гърция не може да е проблем. За да бъде критикувана гръцката държава на икономическа основа — първо следва да се анализира, оспори, обори моделът на Социалната държава. Модел, за който Гърция е само перфектна илюстрация и чиста проба „лабораторен социален експеримент”.
Следете пазарните анализи на Кузман Илиев в Денят он ер
Публикува се с разрешението на автора.
Четете още независими коментари и анализи в блога на bgonair.bg.
Германия определи нападението на прайда в Берлин за ислямистка атака
Голям пожар гори край петричките села Кърналово и Михнево
КАТ установи 29 пияни и 6 дрогирани шофьори за денонощие
5 лесни, вкусни и здравословни рецепти за домашен сладолед с банан без захар
Ранното излагане на захар се свърза с повишен риск от депресия и тревожност по-късно в живота
Младите донорски яйцеклетки не компенсират напълно стареенето на матката
Ухапвания от насекоми през лятото при децата
Екипи на РЗИ ще активират мобилното приложение „еЗдраве“ в цялата страна
Starship 40 оцеля след меко кацане във водата при исторически полет
Астрономи започнаха търсене на извънземни технологии в милиметровия радиодиапазон
Учени: Човешката еволюция изостава драстично, а причина за това е AI
Ракета на SpaceX се е насочила към Луната: Очаква ли ни зрелищен сблъсък през август?
Арсенал привлича 16-годишен футболист с български корени
Испанският премиер е силно притеснен заради пожарите
ЮНЕСКО включи планината Олимп в Списъка на световното наследство
Хороскоп за 27 юли 2026
Властите в Германия: Атентатът срещу Прайд парада в Берлин е ислямистки
Цените на какаото намаляват, но шоколадът ще остане скъп
Орчел от UniCredit вижда възможност за споразумение за поглъщането на Commerzbank
Либералната партия на Бразилия номинира сина на Жаир Болсонаро за кандидат-президент
Eurostar стартира директна линия Лондон-Антверпен в средата на декември