Брюксел 1 - 12.9.2020 - пълен запис

България бе в центъра на вниманието на Комисията по граждански свободи и правосъдие на ЕП м.с. „Рано е да кажем, кога ще отпадне мониторингът“, каза ресорният комисар Вера Юрова. Какви знаци дадоха ЕП и ЕК на България. Говорим по темата с евродепутата от ГЕРБ Емил Радев и с бившия евродепутат от социалистите и бивш вицепремиер Ивайло Калфин.

Прeдcтaвитeли нa чeтиритe гoлeми групи в EП нacтoявaт зa oбвързвaнe нa eврocрeдcтвaта c върхoвeнcтвoтo нa зaкoнa. ЕП няма да подкрепи многогодишния бюджет на ЕС, ако в него няма ефективен механизъм за спазване на принципите на правовата държава.

„Надявам се скоро да се реши, как ще изглежда този механизъм. Защото, докато няма съгласие между ЕП и Съвета, няма да има бюджет“. Това каза за предаването „Брюксел 1“ бившият вицепремиер Ивайло Калфин. „Очаквам следващите месеци парламентът да постигне това съгласие. Той при всички случаи ще постави подобно условие. ЕП каза, че първото му условие е по-тясна връзка между изразходването на европейските пари и върховенството на закона. По-верният вариант е това да стане с по-силен политически текст, отколкото с конкретни механизми за спиране на парите. Той ще бъде като препоръка и бих казал, като заплаха даже, за тези, които искат да злоупотребяват, защото той може да даде основание във всеки един момент и на Съвета на страните членки да предприемат действия“.

Заплашена ли е България, защото целият дебат тръгна от страни като Унгария и Полша? „България започва да влиза в този фокуса. Най-неприятното за нашата страна е да бъдем обект на обсъждания, като това в ЕП, когато се фокусират върху проблемите на България, корупцията, злоупотребата с власт и т.н. Проблемът е, че европейското колело бавно се превърта, т.е. трудно ще влезем в този механизъм. Но един път ако влезем, много трудно ще излезем от тази група страни. Според мен все още има време българските власти да направят така, че ние да не попаднем в тази група“, прогнозира Ивайло Калфин.

ЕП иска обвързване на евросредствата с върховенството на закона. България бе критикувана от Брюксел, като евродепутатите поискаха от страната ни реални реформи, а не на хартия. Коментар по темата на Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика.

„Включването на България към групата на Унгария и Полша, като лошите ученици на ЕС, не е добре нито за нашата страна, нито за тези, които вярват в силата на европейската интеграция. Това е важен момент, защото скоро ще приключат преговорите за многогодишната финансова рамка и затова, как тя ще бъде вързана с механизъм за върховенството на закона и еврофондовете.

Включването на България към групата на лошите момчета няма да бъде добре по отношение на евросредствата. Такъв механизъм наистина ще има“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика.

По темата за връзката Навални и „Северен поток – 2“, Весела Чернева коментира, че газовата тръба сега има наложени санкции от САЩ. „В Германия нараства скептицизма към Америка. Германия се опитва да се еманципира по много политики, вкл. и за „Северен поток-2“. След отравянето на Навални германският политически елит не може вече да премълчава това, което става в Русия. Сега Берлин се опитва да прехвърли проекта на Брюксел. Моята прогноза е, че или ще има някакви европейски санкции, или газопроводът ще бъде замразен за известно време. И в двата случая съдбата на „Северен поток-2“ изглежда много по-песимистично, отколкото преди месец“, допълни Весела Чернева в предаването "Брюксел 1".

Финансова инжекция от 55 млн лв за „Мини Марица-Изток“. Как това се вписва в целите на европейската Зелена сделка, ще има ли реформи в централата и какви? Какво е бъдещето на въглищните централи у нас и поставя ли срокове ЕК за затварянето им? В студиото е Александър Загоров, конфедерален секретар на Подкрепа.

Гледайте интервютата в предаването "Брюксел 1" на 12.9.2020