Отказът от политическата коректност произвежда измислени виновници за реалните проблеми

Като оставим настрана дежурните приказки за борбата с бедността и задължителните замахвания срещу управляващите, основното послание, което излезе от конгреса на БСП, беше критиката към деветимата. Лидерката на партията сърдито им размаха пръст и макар че не ги назова по име, някои от тях се разпознаха и напуснаха форума. Тя ги обвинява в това, в което и те нея – че нямат нови идеи. Така единствените нови идеи се оказват тъкмо взаимните обвинения.

Изглежда, че и левицата вече е в период, когато не може повече да преглъща вътрешните си противоречия и да излъчва единство поне навън. Много е вероятно това да я завърти по спиралата, по която мина и десницата, за да се разпадне и застане на прага на изчезването си. Тогава само ГЕРБ ще остане голяма партия, като доказателство, че тя всъщност не е партия, а състояние на обществото през последното десетилетие. На кризите и страховете, които предопределят съзнанието му.

Оказва се, че зачестилите напоследък слухове за смъртта на политическата коректност са силно преувеличени. Валери Симеонов беше осъден на първа инстанция за политически некоректна реч спрямо ромите, които вкупом е нарекъл "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни”.

Българският съд припомни не само на него, но и на цялото общество, че има тъждество между език и мислене; че както изговаряш света, така и го мислиш, а както го мислиш, така и действаш; че на дъното на физическото насилие стои враждебна реч, че то започва оттам.

Противниците на политическата коректност твърдят, че тя пречи да се казва истината. Обратното е – отказът от нея произвежда измислени виновници за реалните проблеми. Свежда ги до етнически и религиозни противопоставяния и така ги прави нерешими.

Парадоксално сякаш, погазването на политическата коректност най-често идва от политиците, но те се сещат за това главно, когато сами се усетят негова жертва. Последният случай е буквално от вчера – управляващите обвиниха Корнелия Нинова, че в критиките си към тях пред конгреса на БСП е използвала враждебна реч. Ако е вярно, и тя, подобно на Валери Симеонов, ще може да бъде съдена.

И още един парадокс – въпреки че се хвалим с най-бързия интернет, се оказваме на последно място по употребата му в ЕС. Българите офлайн са над 40 процента. Не знам да им е правен политически профил, но може да се предположи че те приоритетно включат три групи избиратели. На БСП, които са носталгично настроени към времената преди интернет. На националистите, които имат съпротива към глобализацията. И на ДПС, чийто етнически вот предполага информационни завеси.

Така или иначе, тези 40 процента, край другото, показват степента, в която българското общество продължава да е патриархално.