Кой е Фалшификаторът от Черния кос и какво означава черен кос?
Отговорите идват с едноименната филмова класика, която Bulgaria ON AIR започва да излъчва от утре, 1 октомври.
Началните надписи на филма гласят: „В основата на този филм лежи истинска случка“.
„Хубаво ти е нарисувал… А какво означават тези думи-„блек бърд“?
„Означава черна птица или черен кос, а в преносен смисъл черен роб“.
„Черен кос, черен роб…Ще се наложи да потърсим тези черни птици и черни роби! А може би е местност?“.
„Има едно ханче край София, под Люлин, като студент ходех там…“
„Знам, знам“.
Това е част от диалога между полк. Димитър Мирски, в ролята е Васил Михайлов и лейт. Николай Иванов – Рашко Младенов, във втора серия на „Фалшификаторът от Черния кос“. Защо това е така зрителите ще научат от ефира на Bulgaria ON AIR – първа серия дава старт на екшъна утре в 20:00 часа.
Култовата класика ще напомни за времето, когато реалните криминални случаи вдъхновяваха телевизионното изкуство.
Фалшификаторът от Черния кос
Трисерийният филм от 1983 година е режисиран от Неделчо Чернев, по сценарий и едноименен роман на Хаим Оливер, написан през 1969 г. след конкурс на МВР и вдъхновен от действителни събития.
Сюжетът проследява опитите на органите на реда да заловят участниците в престъпна мрежа, която печата фалшиви долари край Черноморието. В района се появяват изключително качествени фалшиви долари, чието изпълнение напомня за майсторството на легендарния Тодор Кривналиев от предвоенния период. Следите водят към снимачен екип на българо-американска копродукция край Варна, но сред кинотворците няма никой с уменията да създаде подобно „менте“. Развръзката е изненадваща.
В центъра на драмата са полк. Димитър Мирски (Васил Михайлов), младият лейтенант Николай Иванов (Рашко Младенов) и харизматичният печатар Иван Бонев – „Лорда“ (Коста Цонев). В продукцията участват още Георги Калоянчев, Сашко Петков, както и чуждестранни актьори, които придават международен мащаб на историята.
Операторската работа на Димо Коларов, музиката на Петър Ступел и Атанас Бояджиев, както и сценографията на Иван Апостолов създават атмосферата на началото на 80-те години – време на социални контрасти, скрити престъпни мрежи и високи залози за органите на реда.
Фалшификаторът от Черния кос 2
Четири десетилетия след премиерата си, „Фалшификаторът от „Черния кос“ продължава да вълнува с актуалността на темите за престъпността, доверието и силата на човешкия характер. Филмът е доказателство, че доброто българско кино устоява на времето и остава близко до зрителите и днес.
А Bulgaria ON AIR продължава мисията да показва на зрителите образци от българското кино с поредицата „Великото ни телевизионно наследство“ – филмът се излъчва веднага след „Умирай само в краен случай“, а след него се задават още куп иконични ленти – „Реквием за една мръсница“, „Тайфуни с нежни имена“ и куп други.
Днес е вторият държавен зрелостен изпит
Слънчево и горещо днес, но гръмотевични бури следобед
Четири дни кибератака: Ирански хакери удариха енергиен обект във Великобритания
Лавров: НАТО и ЕС няма да успеят да се дистанцират от помощта за Украйна
Български учени проучват растителна комбинация за метаболитно здраве
Ротавирус при децата – какво трябва да знаят родителите на бебета и малки деца
Безплатни прегледи при детски кардиолог в бургаската детска болница от 24 август
Безопасно ли е плуването за бременни?
НАСА проведе генерална репетиция за изстрелването на „Нанси Грейс Роман“
Астрономи откриха следи от древно галактическо сливане, оформило Млечния път
Соларни панели над оризища: По-малко реколта, но 14 пъти по-високи приходи
НАСА сглобява бъдещата лунна база парче по парче
Италиански град забрани велосипедите
Русия отзова посланика си в Лондон
Хороскоп за 24 август 2026
От синдикат "Образование" се обявиха против започване на учебната година на 14 септември
Волейболните националки загубиха от Гърция на европейското
Кадър на деня за 23 август
Зукърбърк се опитва да изиграе „доброто момче“ на АІ, но вероятно без успех
Проливните дъждове в Бразилия тази година правят чашата ароматно кафе по-скъпо
Eni планира първата си термоядрена централа в Европа до 40-те години на века