Георги Лозанов за поредицата „Умно село“: Най-доброто постижение на българските телевизии от края на 20-и и през новия 21-и век

Признатият медиен експерт, бивш член и председател на Съвета за електронни медии Георги Лозанов сподели професионалното си мнение относно емблематичната документална авторска поредица „Умно село“. В интервю пред Dnes.bg, той разказа за мястото на предаването в българския ефир и как то успява да се задържи 20 години на екран.

Още с първите си епизоди то се откроява с авторския почерк, с който е поднесен портрета на всеки от героите в предаването.
Гледам на предаването не толкова в ретро перспектива, колкото като на съвременен, актуален продукт в културната сфера, към която медиите имат неизпълнен дълг. Не говоря за сферата на масовата култура, а за задълбочения поглед и интерес към културните процеси у нас и по-специално към  открояващите се фигури в тях. В тази ниша "Умно село" е най-доброто постижение на българските телевизии от края на 20-и и през новия 21-и век.

Как „Умно село“ успя да се задържи толкова дълго на малкия екран?

Най-напред работата, която то върши, е свързана с културната памет – така гради образите на българските творци, че да останат в нея, да бъдат запомнени. Но да спомена и още  няколко съществени качества на тези телевизионни портрети, като започна от селекцията – предаването демонстрира много добър вкус за хора на изкуството и духа, хем добре познати, хем отвъд скуката на познатото. Няма даскалска патетика и патриотарски изблици, но няма и снобски залитания и обслужване на модите.

Също така е много ценно, че предаването разказва как културата – литературата, музиката, театъра и т.н., се случва "вътре" в човека. Как се създава такава личност, която в потока на всекидневието  ражда, твори изкуство. Откроява откъде извира в човешки план тази потребност и способност. Какво  му се случва на човек, как се самопритежава, за да може да прави добро изкуство, каквито "по правило" са творците, представени в "Умно село". И още нещо, много съществено: имаше опасна тенденция, тя продължава и до днес, на чалгализация на културата, която лансира някаква култура на падналите културни задръжки. А това е дървено желязо, защото културата стъпва именно върху  задръжките, които поставя, в основата й е табуто. В този смисъл предаването беше спасително за културата като цяло със силната алтернатива на чалгализацията, която предлага всеки негов епизод. С галерията от големи личности, в които се разбират вълните на чалгизацията. Идентификацията с тези личности и дори само телевизионното запознанство с тях влияе върху културната идентичност на зрителя, помага му да не го завлекат калните течения в публична среда.

Цялото интервю с Георги Лозанов по повод документалната поредица „Умно село“, прочетете на: https://www.dnes.bg/televizia/2020/08/13/georgi-lozanov-mnogo-tvorci-zaslujavat-svoeto-umno-selo.459001