Христиана Стефанова: Всички ресори, в които журналистите сме специализирани, станаха един – COVID-19

Остават броени дни до края на извънредното положение, наложено заради разпространението на COVID-19. През тези два месеца светът сякаш спря. Но има хора, чиито професии не позволяват пауза. Наред с медиците, полицаите и социалните служители, журналистите продължиха да работят на пълни обороти.

Репортерът на Новините ON AIR Христиана Стефанова разказва пред Az-jenata.bg какво е да си журналист в условия на извънредно положение.  

Христиана, от 13 март репортерите на Новините ON AIR работите в условия на извънредно положение. Какво е да си „на терен“ в тази ситуация?

Изключително предизвикателство е. „Теренът“, на който сме свикнали да „играем“, сега е неотъпкан, но се стараем това да остава незабелязано на екран. Непрестанната информация, противоречивите сигнали от света за заразата, всяка една промяна се отразява неминуемо и на нас. Това обаче трябва да остава зад кулисите. Трудно е – в битка сме всички.

1 / 1

Христиана

Христиана Стефанова в очакване на пряко включване от "Пирогов"

Как се променя естеството на работа?

Спомням си, когато обявиха извънредното положение на петък 13-ти. Това беше от редките моменти, в които си казваш: „Ами сега?“. Професионално трябваше да се настройваме в движение. Същевременно от нас се изисква да даваме информация, да бъдем винаги крачка пред събитията, за да знаят хората как да реагират преди опасността, а не след нея. Всички ресори, в които журналистите сме специализирани, станаха един – COVID-19. Освен това колективно се взимат екстремни решения, които не си смятал, че ще бъдат приложени в работата в 21-ви век – да спазваме дистанция на снимки, да използваме предпазни средства на терен и т.н. Работата ни по принцип е динамична и различна всеки ден, но все пак си имаш една рутина на действие. Сега всичко е друго и този период ще остане в историята – и личната, и общата.

Работата ти изисква да общуваш с много хора. Имало ли е случай, в който те е било страх?

Страхът винаги го има, ние сме на втора линия. Аз съм се срещала с лекари от инфекциозните отделения на почти всички болници в София. За тях работата е призвание, за нас – също. В случая „Това ни е работата“ е слаб отговор. Ние оставаме на терен и преценяваме, че рискът си струва, защото обичаме професията си. Естеството на работата ни е такава, че много често сме лице в лице с опасността – дали на пожар, протест със сблъсъци, или в „Спешно отделение“. Сега разликата не е голяма, просто заплахата е невидима и това е единственото по-страшно.

Цялото интервю четете в Az-jenata.bg.