Столетницата неволно се изпусна

На Валери Жаблянов му се наложи, макар и през зъби, да твърди, че обявяването на Народния съд за „необходимо и неизбежно правосъдие” е лично мнение. Независимо че беше част от официално разпространено Обръщение на Изпълнителното бюро на БСП. Очевидно стана, че е направен гаф, съпоставим по мащабите си с „Демокрацията ни отне много” на Корнелия Нинова или дето сме били 80 процента дебили според Иво Христов. И за да не падне отговорността върху партията (по добре познатия маниер от годините на комунизма), трябваше да я поеме отделен неин член.

Гафът обаче далеч не се състои в оценка, която се разминава с колективните нагласи, а в изричането им на глас. Показа, че БСП продължава и до днес да оправдава най-кървавите репресии на предшественичката си, да ги приема за исторически необходими. И не е ясно кога ще реши, че историята пак я е изправила пред такава необходимост.

Ако не беше така, поне щеше да използва повода да каже с какво нейната позиция за Народния съд е по-различна от личното мнение на Жаблянов. Можеше дори да си припомни епизода от собствената си история, в който Георги Димитров от Москва с телеграми диктува на съдебните състави: „никой не трябва да бъде оправдан“ и „никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. Тогава щеше да се разбере, че въпросът не е в това дали Народният съд е бил необходим и неизбежен, а в това, че той въобще не е бил съд, защото присъдата (обикновено смърт) е предхождала процесите. И да го наричаме през 2018-а правосъдие е гавра с паметта – и на жертвите му, и на нацията.

Явно е, че обръщението, станало впоследствие мнение, е резултат от изнервеността, че най-после събитията от онези времена няма да се преподават в училище като героичен антифашистки епос, а като престъпна разправа с политически опоненти, или просто с такива, които мислят различно. 

Прочетете целия коментар в offnews.bg.