Битката за младите най-накрая започна

Както можеше да се очаква, през тази седмица БСП поиска отмяна на промените в програмата по история за 10 клас, които предвиждат да се изучава и комунистическият режим в страната.

Засега искането е заявено в декларация, но социалистите едва ли ще се ограничат с нея, тъй като залогът е далеч по-голям от една дори не нова тема в учебното съдържане.

Досега те успяваха да наложат собствената си оценка за комунизма у нас в резултат, на което превърнаха соцносталгията в масова нагласа, както показват и социологическите проучвания. Реабилитираха дори Тодор Живков, въпреки че сами го бяха изключили от партията си.

Помагаше им битово-психологическото изкривяване на паметта, в чиято перспектива общите травми отстъпват пред личните радости и миналото от само себе си започва да изглежда по-добро от настоящето. Възползваха се, разбира се, и от разочарованията от прехода, както и от естественото нежелание на младите да се връщат назад и да бъдат съдници на родителите си. Така комунизмът се оказа, вместо историческо зло, време като всяко друго, в което животът на хората е текъл по обичайния си начин.

Промените в учебната програма атакуват именно тази идилия на принудителната забрава. Те изваждат комунизма от персоналните спомени и преживявания, от човешките отношения, от самозащитните реакции и политическите употреби и го поверяват на историята като наука с легитимна методология и категориален апарат. Така това, че сме живели в безмилостен тоталитарен режим става въпрос не на мнелие и сблъсък на гледни точки, а на научно изведени обективни белези: еднопартийна система, срастване на партията и държавата, официална идеология, репресивни служби и пр.

В публичната среда подобна интерпретация се блокираше от представители на нашата историография тип „Божидар Димитров” с наследени зависимости от бившето общество, включително и от ДС. Те работят за приемственост между комунизма и посткомунизма и се опитват да запазят просъветската ни ориентация като я представят за русофилия. Не напразно основното оплакване в декларацията на БСП е: откъде са се намерили някакви други историци, готови да се противопоставят на тази инерция в отношението към комунизма, която по замисъла си трябваше да владее всяко следващо поколение.

Краткостта на визитата на Меркел сякаш придаде допълнителна значимост на всичко, което тя каза тук. Подтикна коментаторите да търсят в думите й послания, насочени към общото ни бъдеще. И едно от тях, разбира се, беше подкрепата за ролята, която България иска да изиграе за интегрирането на Западните Балкани към ЕС. Да използваме европредседателството си, за да им предадем собствения си опит.

Вижте целия коментар тук.