Майчинството не е кариера: Елиф Шафак

Така турската писателка Елиф Шафак отговори в Туитър на противоречивото изказване на министъра на здравеопазването Мехмет Мюезиноглу.

„Майчинството не е кариера. Турските жени трябва да изберат собствения си път в живота /не мъжете-политици да им го налагат отгоре/“, написа Шафак в официалния си акаунт в Туитър на 1 януари.

Мюезиноглу предизвика противоречиви отзиви по време на посещението си в истанбулска болница на 1 януари 2015 за първото бебе на годината, при което даде следния съвет на майките:

„Майките имат пред себе си кариерата на майчинството, която не може да се упражнява от никой друг на света. Майките не бива да поставят кариерата си пред майчинството, в центъра на живота си. Те трябва да поставят отглеждането на добро поколение в центъра на вниманието си“, каза Мюезиноглу, цитиран от Хюриет.

^{/Снимка Хабер Сол/}

Вестникът цитира и зам.-председателката на опозиционната Републиканската народна партия, Айлин Назлиака, която също осъди изказването на министъра:

„Единствената кариера на министъра на здравеопазването, заявил, че единствената кариера на жените е майчинството, е в това да спре да говори“.

Министърът на здравеопазването каза, че всяка година в страната се раждат по 1 150 000 деца, което според него е богатството на нацията. Мюезиноглу пожела мирна, здрава и благоденствена година. След което заяви, че „единствената кариера за жените е майчинството“.

В спора страна взе и Съюзът на ирландските писатели, който прояви интерес дали министърът не предлага кариерна структура с висока заплата, перспективи за повишение, социална осигуровка, пенсия и др., което би звучало добре:

Елиф Шафак е автор на „Майстора на куполи“, „Светът на неизбежната лудост“, „Любов“, „Копелето на Истанбул“, „Дворецът на бълхите, „Чест“, „Черно мляко“ и др., преведени на български език.

Тук може да чуете /и видите/ лекцията й в TED от 2010, на английски, Политиката на измислицата /Politics of Fiction/. В нея Шафак говори за разказването на истории, което помага за преодоляването на културните стени, съчетава различен опит и кара хората да усетят това, което изпитват другите.