20-минутен тест отгатва дали децата са податливи на депресии

Откритието на британски учени може да предотвратява появата на нервни разстройства или поне да улеснява лечението им.

30.11.2012 | 15:02
20-минутен тест отгатва дали децата са податливи на депресии

Прост компютърен тест, разработен от британски учени, може да засече кои деца са предразположени към депресии и други нервни разстройства. Това би спомогнало за предотвратяването им или поне би улеснило значително лечението. Изследването се попълва за двайсетина минути и се прилага на деца между 11- и 12-годишна възраст.

В над 75% от всички случаи, психичните разстройства се проявяват преди 24-годишна възраст.  Според екипа от Кеймбридж децата, които се представят зле на разработения от тях тест, са между два и осем пъти по-застрашени от изпадане в депресия в рамките на една година.

Изследването, описано в научния журнал Plos One, отчита евентуални проблеми с обработката на емоционална информация. Смята се, че затрудненията в тази област са сред честите причинители на депресия.

Тестът е приложен върху 238 момчета и момичета на възраст между 15 и 18. На всяко от децата първо е направен генетичен тест, който да определи вида на наследствения ген 5-HTTLPR. Той отговаря за регулирането на серотонина в мозъка и може да бъде два вида – къс и дълъг.  Хората с два къси гена (по един от всеки родител) са по-чувствителни към заобикалящата ги среда от тези, наследили два дълги. Тези с по един от двата вида са с най-балансирани усещания.

Формата на гена е определяща – доказано е че вероятността хората с къси гени 5-HTTLPR да изпаднат в депресия в труден момент от живота си е по-голяма. Резултатите от теста на децата с тази генетична конфигурация са по-лоши от тези на останалите.  Според авторите му компютърният тест спокойно може да замести твърде скъпите генетични изследвания и да обхване много повече деца. „Ефективното ранно лечение може да предпази пациента от развитие на хронични или повтарящи се депресивни епизоди. Това би било огромно облекчение, защото ще осигури на засегнатите нормален живот“, твърди Барбара Сахакиян, професор по клинична невропсихология и старши член на екипа, стоящ зад изследването.