Японски учени може би са направили пробив в разгадаването на една от най-объркващите последици от "дългия" Ковид - т.нар. "мозъчна мъгла", която води до затруднено мислене и проблеми с концентрацията.
Екип от университета в Йокохама за първи път идентифицира биологичните следи от това когнитивно разстройство, което затруднява милиони хора по света от началото на пандемията.
Това откритие, публикувано на 1 октомври 2025 г. в списанието Brain Communications, може да проправи пътя за реални лечения.
"Дългият" Ковид остава медицинска загадка
Въпреки че тежките случаи на Ковид-19 намаляха, "дългият" Ковид продължава да бъде медицинска загадка. Много пациенти съобщават за продължителни симптоми като изтощение, болки и затруднения с концентрацията.
Според международни данни, над 80% от засегнатите страдат от "мозъчна мъгла" - състояние, което включва забавено мислене, проблеми с паметта и затруднено фокусиране, често пречещи на нормалния живот и работа.
Изследователите вече знаеха, че мозъкът може да претърпи някои промени след инфекция с SARS-CoV-2, но досега не беше идентифицирана ясна молекулярна причина.
Класическите методи за образна диагностика понякога показваха анатомични промени, без да обясняват как тези аномалии се отразяват в когнитивни нарушения.
С други думи, макар и да се виждаха ефектите, механизмите им не бяха разбрани.
AMPA рецепторите - ключът към мозъчната мъгла
Водени от професор Такуя Такахаши, японските учени се насочили към рецепторите AMPA - ключови елементи в невронната комуникация, свързани с паметта и ученето.
Те предположили, че "дългият" Ковид може да нарушава тяхната функция.
За да проверят това, учените наблюдаваха отблизо плътността на тези рецептори в мозъка на хора, страдащи от дълъг Ковид. Тридесет пациенти бяха сравнени с контролна група от осемдесет здрави индивида.
Мозъците на пациентите показваха общо увеличение на плътността на AMPA рецепторите. Колкото по-висока беше плътността им, толкова по-тежки изглеждаха когнитивните нарушения.
Проучването също така разкри връзка между това явление и маркери за възпаление, което предполага, че имунният отговор към инфекцията може да наруши химичния баланс в мозъка.
Това е първото научно потвърждение, че "мозъчната мъгла" има измерима биологична основа, информира БГНЕС.
Според проф. Такахаши, откритието може да отвори врата към нови лечения - ако прекомерната активност на AMPA рецепторите е причина за симптомите, то медикаменти, които я регулират, биха могли да облекчат състоянието на пациентите.
Снимка: Freepik
Нумерологична прогноза за 10 – 16 ноември
Катастрофа между лек и товарен автомобил затвори Прохода на Републиката
Костадин Ангелов: Асен Василев се е возил на задната седалка със собственици на „Лукойл“
Шофьорът на микробуса, ударил се в трамвай, е бил пиян
Епидемия от самота и отсъствие на принадлежност мъчи съвременния човек
Приемът на мелатонин се свърза с повишен риск от сърдечна недостатъчност
Доц. д-р Красимира Христова с международно признание на световния форум по хипертония в Китай
Мобилни екипи на Националния център за психосоматика осигуряват психологична грижа за пациенти с тежки заболявания в София
MeerKAT засече радиосигнал от междузвездната комета 3I/ATLAS
Неочаквано откритие: Момиче намери на плажа следи от гигант на 200 млн. години
Канадски учен твърди: Извънземни се крият на Луната и шпионират Земята
Учени откриха „блуждаеща“ планета, която поглъща 6 млрд. тона вещества в секунда
ДСБ реши: Няма да подкрепи Бюджет 2026 в НС
Варна отново посреща "Киномания"
Повечето основни хранителни стоки и плодове поскъпват
Авария остави местност край Варна без вода
Денков: Сега е ясно е, че от това, което наричахме чалга политика, вече имаме рап политика
Дефлационният натиск в Китай се смекчи леко през октомври
Лавров е готов да се срещне с американския държавен секретар Марко Рубио
Акция на седмицата: „Смарт Органик“ АД
Страхът се завръща на пазара на junk облигации