Провалите на съветските коли - ниско качество, затваряне на държавното кранче

 Има "губещи на четири колела" дори в такава страна на пълен дефицит като СССР. 

Безспорният лидер на този своеобразен "парад на неудачниците" е "четиридесет и първият" Москвич. Изглежда, че този автомобил потенциално принадлежи към дори по-висок клас от "Жигули" и "Спутник" (разбирайте "Лада"), тъй като както по отношение на размерите на каросерията, така и по цена, той превъзхожда продуктите на Волжки автомобилен завод (ВАЗ), сега "АвтоВАЗ".

"Москвич" обаче има цял куп недостатъци - както вродени, така и придобити. Първо, въпреки няколкото обещаващи серии Москвич C, които фабричните дизайнери разработват сами през 70-те години на миналия век, по-късно е спусната заповед отгоре да се вземе френският хечбек Simca-1308 на Chrysler Europe като "отправна точка".

свързани

Путин нареди: Руските държавни служители ще карат само "Лада" и "Москвич"

Тази кола, разбира се, е с предно задвижване и има напречен силов агрегат, а Московският автомобилен завод не разполага с такава агрегатна база дори в теоретична перспектива. Ето защо, неохотно, те решават да превключат тялото на Simka към оформление с надлъжен двигател, което би позволило използването на добрия стар двигател Уфа. „Донорът на схемата“ е друга чужда кола - Audi 100 C2, която има надлъжен двигател. И за да не се окаже, че предният надвес е прекалено дълъг, както в случая с Audi, радиаторът на охладителната система на Москвич трябва да бъде изместен вляво от надлъжната ос на автомобила.

Предницата обаче все пак се оказва доста дълга и висока, но това не е основният проблем в двигателното отделение. В крайна сметка този модел никога не е имал собствен двигател, въпреки че в проектната документация са предвидени обещаващи бензинови и дизелови двигатели собствено производство.

Освен това още през 90-те години много коли биват боядисани фабрично дори без грунд (!), директно върху голия метал. И във влажен климат като Санкт Петербург, някои екземпляри гният в прах само след 4-5 години, което, съчетано със слабия двигател и посредственото качество на всичко останало, очевидно не допринася за популярността на този модел.

В средата на 70-те години всички автомобилни заводи в СССР работят върху обещаващи модели за следващото десетилетие. В Толиати работят върху бъдещата "осмица" на Москвич (408), в Запорожие изучават първото поколение Ford Fiesta, за да го превърнат в ЗАЗ-1102, а в Ижевск разработват автомобил от малък клас със задно задвижване и каросерия хечбек. Компанията всъщност получава правителствена поръчка с помощта на секретаря на ЦК на КПСС Дмитрий Устинов, който ръководи производственото обединение "Ижмаш".

Всичко започва много добре: заводът има държавна поръчка и технически спецификации, а дизайнерите и инженерите разполагат с достатъчно планове и ентусиазъм.

Уви, нито окачването тип „Макферсон“, нито кормилната рейка и зъбното колело, нито някои други „иновации“ не повлияват на факта, че колата, практически готова за 1983 г., не се появява нито през 1984 г., нито през следващите години. Зигзагът на провала се дължи на факта, че Устинов умира през 1984 г., през 1985 г. в страната започва Перестройката, а през 1987 г. автомобилните заводи започват да се „самофинансират“, като на практика спира държавната помощ. 

Четете повече по темата в automedia.investor.bg.