Curiosity кацна на Марс

Нова епоха в космическите изследвания настъпи в 8:14 сутринта българско време днес, когато марсоходът Curiosity ("Любопитство") благополучно кацна на Червената планета и прати първите си снимки от повърхността й. Това бе най-сложното кацане върху друг свят в историята.

Досега NASA имаше три успешни мисии до Марс - с апаратите Sojourner, Spirit и Opportunity. Те кацаха по сравнително проста схема - топлинен щит ги предпазваше от изгаряне при навлизането в марсианската атмосфера, после парашут забавяше скоростта им, и накрая машините се обвиваха в пашкул от въздушни възглавници, които да оберат енергията от удара в марсианската повърхност. И трите досегашни марсохода обаче бяха сравнително дребни - от 10 до 185 килограма тегло. Curiosity обаче тежи над 900 килограма, горе-долу колкото малък градски автомобил, и системата с въздушните възглавници не би свършила работа.

Затова NASA разработи специален апарат, наречен небесен кран. На височина 1.6 километра над повърхността той включи осемте си ракетни двигателя, за да забави скоростта, и после от 20 метра височина спусна марсохода с кабели върху червеникавия прахоляк на Марс. После кабелите бяха откачени с микроексплозиви, а "небесният кран" се отдалечи, за да падне върху повърхността на безопасно разстояние.

Понеже технологията никога не бе изпробвана в реални условия, няколкостотин души в командния център на NASA бяха затаили дъх. Заради разстоянието от Марс до Земята потвърждението за кацането дойде с 14 минути закъснение.

По замисъл мисията на Curiosity трябва да продължи поне 1 марсианска година (687 земни дни), като във всеки от тях марсоходът ще преодолява между 5 и 20 километра по повърхността. Оборудван с всевъзможни измервателни уреди, апаратът трябва да проучи климата и геологията на Червената планета, да определи дали някога тя е била способна да поддържа живот, и накрая да подготви евентуалната човешка експедиция дотам.

Екипът на NASA, който отговаря за мисията, вече си е разпределил смените по марсианско време.