fallback

Истории от бунтовна Атина

Блокирани улици, спецчасти, изпочупени стъкла, сопи, сълзотворен газ и трактори пред парламента в Гърция

21.02.2016 | 13:24 Автор: Лъчезар Вълев

Блокирани улици, спецчасти, изпочупени стъкла, сопи, сълзотворен газ и трактори пред парламента. Недоволството на гръцките фермери премина границите и пътните блокади и достигна гръцката столица. Миналата седмица те дойдоха с кашони с мандарини и трактори, вдигнаха палатков лагер пред парламента и се заканиха да останат поне три дни. Сблъсъци с полицията, изпочупени прозорци и огън. Със своите сопи на гнева и притъмнели от недоволство погледи те дадоха тон на недоволството в Атина.

Още по темата

Протестиращите фермери поискаха среща с аграрния министър Вангелис Апостолос. Такива разговори така и не се състояха.

На метри от министерството е разположен един от магазините в Атина, продаващи български стоки. Там срещаме Андрей Митев – българин от Червен бряг, който от 4 г. живее в гръцката столица. Вижда решението на българските проблеми чрез протести в гръцки стил.

Андрей Митев, багерист

Това, което виждате тук трябва да го направим и в България. Не да излизат по 10 човека или по 15 – трябва да излезе цялата държава, за да се оправят нещата. За да се приберем в България, за да си търсим правата и ние и да си гледаме семействата, а не да си оставяме държавата, да си оставяме децата, жените и т.н.

С настъпването на вечерта площад Синтагма постепенно се изпълва с хора. Вдигната е сцена, от която звучат революционни песни. Чува се рефренът, станал един от съвременните символи на новата гръцка държава – АПЕРГИЯ или в превод СТАЧКА!

 Фермерите не са сами. За да им окажат подкрепа на площад Синтагма идват лекарите, държавните служители, адвокатите, строителите. Към протеста се присъединяват и от един най-големите синдикати  - този на Гръцката комунистическа партия – ПАМЕ. С червените си знамена и антикапиталистически лозунги. Впечатление прави плаката – „Пращате ни в България“. Само за часове над 10 хил. души изпълват площада.

Готвената реформа в пенсионната и осигурителната система, която предизвика гнева на фермерите и снидикатите е част от третия пакет спасителна помощ за Гърция на стойност 86 млрд. евро, сключен с кредиторите миналото лято. Цела е свиване на разходите с 1% от прогнозирания Брутен вътрешен продукт за 2016 г., което да донесе общо 1,8 млн. евро на гръцката хазна. За да не намалява пенсиите, тази свещена за гърците крава, и да предизвика масов и огромен по мащаби гняв, Атина направи план за увеличаване на вноската на работещите с 1,5 пр. пункта. Идеята е така в гръцкия бюджет да влязат 550 млн. евро от общо планираната сума

 Христос Йотис, държавен служител

Ние сме от синдиката на работещите в общините. Тук сме, за да подкрепим фермерите в тяхната борба. Тази борба е и наша. Против промените в осигурителната система сме. Искат да вдигнат пенсионната възраст до 68 г. - да работим до дълбоки старини. Ципрас се подигра с гръцкия народ, защото обеща едно, а прави друго. Липсите на пари във фондовете не сме ги направили ние, работещите. За кризата трябва да платят тези, които крадяха през всичките години.

 Янис, безработен

Тук съм защото нямам работа. Повече от година съм безработен и съм на трудовата борса. Не съм доволен.

 Кулминацията идва със 17-те трактора, идващи от Лариса. Въпреки трите зони за контрол, организирани от властите, все пак фермерите и полицаите постигат договорят и част от чакащите на входовете на града машини са допуснати в центъра.

След големия протест в петък, съботният ден минава динамично. Шествието на синдиката ПАМЕ започва от площад Омония – на два лъча по двете главни улици, свързващи го с площад Синтагма пред парламента. Крайната точка отново е същата – площадът на недоволството - Синтагма. Денят е друг, но хората и исканията са същите.

Илияс, безработен

Тук съм, за да спрем плановете на правителството за промени в осигурителната система. Тук сме на улицата зедно с фермерите. Безработен съм повече от година. Ципрас е лъжец. Той ни излъга и затова хората излязоха на протест.

Никос, продавач

Протестите се отразяват пагубно на бизнеса. улиците са затворени, няма движение и клиентите намаляват.

Същият ден въпреки обещанията да останат поне три дни, гръцките фермери вдигнаха палатковия лагер, изтеглиха тракторите си и напуснаха Атина. Връщат сена 68-те блокади по пътищата на цялата страна. По-късно към протестиращите фермери се присъединиха и пристанищните работници. Изглежда блокирането на основните пътни артерии в страната е по-важно от блокадата на Атина. С променлива активност продължиха и блокадите по българската граница. България отвърна с контраблокада на всички гранични пунктове. Действията на българските превозвачи бяха подкрепени от министъра на транспорта Ивайло Московски. По данни на превозвачите загубите за българската икономика от началото на блокадата са за над 10 млн. евро.

Скръб, гняв и възмущение.  С тези думи Анастасия описва живота на съвременна Гърция. Тя живее в Атина през целия си живот. От близо 25 години работи като декоратор в голяма верига магазини. Харесва работата си и казва, че е щастлива. Гледа живота през обектива на фотоапарата си, с който не се разделя. Запечатва с усмивка моментите около себе си.

Анастасия

Старая се да гледам само положителната страна на живота. Въпреки, че преживяваме много тежки времена тук в страната ни. Майка съм и баба, това също ме прави много щастлива.

 Според Анастасия въпреки всичко гърците са оптимисти. Казва, че кризата не е нито от днес, нито от вчера.

След десет години в Атина, приятелката на Анастасия Мария има чувството, че винаги е живяла тук. Родена в Пловдив, животът й в чужбина започва от Щутгарт. Скоро обаче идва в Атина, където завършва психология. Казва, че тук се чувства у дома си, но допълва с носталгия, че част от нея винаги остава в България.

Мария Палавурова

Харесва ми, че тук животът винаги има течение. Каквото и да се случи тук хората умеят да празнуват нещата. Да се разхождат по улицата, да се усмихват, винаги имат настроение за нови неща, за нови дела. По този начин и ти имаш някаква надежда, че нещата ще се оправят за по-добър живот.

 Опитваме се да видим гърците през нейните очи.

Мария Палавурова

Най-вече ми прави впечатление, че гърците имат борбен дух. Това според мен е важна черта. Каквото и да се случи от страна на правителството и всички тези нови неща, които идват и които не ги устройват и могат да обърнат техния начин на живот, въпреки това те не се предават лесно. Могат да излезнат по улицата, по площадите и да искат своите права. Има някаква надежда, че хората се борят за по-добър начин на живот и не се съгласяват със всичко.

Искаме да разберем и как Мария описва съвременна Гърция само с пет думи.

Борбен дух, слънце, море, стачки и икономическа криза 

Протестите и стачките, превърнали се в една от особеностите на съвременната гръцка действителност, не разделя, а дори обединява южните ни съседи. Доброто, за което говори Мария, за момента не се вижда на хоризонта. Разбира се, ако се уповаваме единствено на икономическите показатели и данните за безработицата. Има обаче нещо, което дава обяснение на това защо гърците не спират да се борят и не се отказват колкото и да са черни краските. Казал го е Никос Казандзакис: „През каквото и да минеш, каквато и глупост да сътвориш, каквото и ужасно събитие да преживееш, имаш едно сърце по-силно, отколкото си мислиш...“

 

 

fallback
Още от Свят
fallback