Изборите в Израел: Нетаняху се бори за властта на фона на войната с Иран

14 / 17

Парламентарни избори в Израел

Снимка: Reuters

Около 7,3 млн. израелци са призовани да гласуват на парламентарните избори на 27 октомври, които ще определят дали премиерът Бенямин Нетаняху ще запази властта си след години на войни, политически кризи и обществено разделение.

Вотът се провежда на фона на напрежението в Близкия изток и може да повлияе не само на бъдещето на Израел, но и на отношенията му със САЩ, предаде BBC News (Би Би Си).

Гади Айзенкот е основният съперник на Нетаняху

Основният съперник на Нетаняху е бившият началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот, лидер на центристката партия "Яшар".

Изборите са първите след нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г. и последвалата война в Ивицата Газа, както и конфликтите с Ливан и Иран.

Израелците ще определят състава на 120-местния Кнесет. За парламентарно мнозинство са необходими най-малко 61 депутатски места, но социологическите проучвания не дават сигурна преднина на нито един от двата основни политически лагера.

Според проучване на израелския Канал 12 от 23 октомври "Яшар" би получила 23 места, а партията "Ликуд" на Нетаняху - 21. Партиите от досегашната управляваща коалиция биха разполагали общо с 50 мандата.

Оспорвана надпревара и трудни коалиционни преговори

Нетаняху разчита на подкрепата на крайнодесните формации, свързани с Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, както и на ултраортодоксалните партии. Сред водещите опозиционни сили са формациите на Нафтали Бенет и Яир Лапид, партията на Авигдор Либерман и "Демократите" на Яир Голан.

Дори при победа на една от партиите бъдещото управление ще зависи от коалиционните преговори.

Сред водещите теми в кампанията са войната в Газа, отношенията с палестинците и отговорността за пропуските на израелските служби преди нападението на "Хамас" през 2023 г.

Сериозни спорове предизвиква и освобождаването на ултраортодоксалните евреи от задължителна военна служба.

Противниците на изключенията настояват за по-справедливо разпределение на военните задължения, докато религиозните партии защитават правото на своите общности да продължат обучението си в религиозни училища.

Продължава и конфликтът около независимостта на съдебната власт. Опитите на правителството на Нетаняху да ограничи правомощията на Върховния съд предизвикаха масови протести още преди началото на войната.

Самият премиер продължава да е подсъдим по дела за корупция, като отрича обвиненията.

Иран остава в центъра на предизборната кампания

Нетаняху използва кампанията, за да подчертае необходимостта от твърда политика спрямо Иран и възможността за нови военни действия. Целта му е да възстанови образа си на лидер, способен да гарантира сигурността на Израел, който беше сериозно разклатен след нападението от 7 октомври.

Американският президент Доналд Тръмп също засили спекулациите за бъдещи удари срещу Иран. Той подкрепи преизбирането на Нетаняху и заяви, че двамата трябва "скоро да довършат започнатото" в Иран.

Същевременно се появиха противоречиви информации, че Тръмп е оказал натиск върху израелския премиер да не предприема нова атака преди изборите.

Американският президент се опасява, че евентуално поскъпване на енергоносителите ще засили недоволството сред американските избиратели преди междинния вот в САЩ на 3 ноември.

В Израел се обсъжда и възможността Нетаняху да се опита да запази властта си чрез правителство на националното единство, ако загуби мнозинството си.

Айзенкот вече изключи участие в подобен кабинет и предупреди срещу ескалация на военните действия по политически причини.

Войната с Иран и цените оказват натиск върху избирателите

Икономическите последици от конфликта са важни и за двете държави. В САЩ разходите за живот и поскъпването на енергията са сред основните теми преди междинните избори. В Израел високите разходи и натискът върху публичните финанси се засилват от увеличените военни разходи.

Войната с Иран доведе до сериозни сътресения в енергийните доставки, след като движението през Ормузкия проток беше ограничено. Всяка нова ескалация може да задълбочи икономическите проблеми и да засегне световните пазари.

Междувременно в САЩ се засилват и критиките срещу военната подкрепа за Израел. Част от демократите настояват за ограничаване на помощта, а според анализатори традиционната двупартийна подкрепа за страната отслабва на фона на конфликтите в региона.

Резултатът може да промени отношенията със САЩ

Изходът от изборите в Израел ще има значение и за отношенията с Вашингтон. Ако Нетаняху загуби властта, новият премиер ще трябва да изгради отношения с Тръмп в период на нарастващо напрежение около Иран и променящи се настроения в американския Конгрес.

Ако демократите увеличат влиянието си в Конгреса след междинните избори, това може да доведе до по-сериозни дебати за военната помощ за Израел. Тръмп обаче ще запази значителни правомощия във външната политика и отбраната.

Двата вота се провеждат в рамките на една седмица, но последиците им могат да се усетят далеч отвъд границите на Израел и САЩ.

Решенията на бъдещото израелско правителство и политическото разпределение на силите във Вашингтон ще повлияят върху развитието на войната с Иран, сигурността в Близкия изток и световната икономика.