Климатичните промени "крадат" съня ни: Глобалната криза на нощните горещини

Климатичните промени, водени от покачващите се нощни температури, оказват сериозно влияние върху качеството и продължителността на съня на хората в световен мащаб.

Според нов анализ на Climate Central, през периода 2020–2025 г. средностатистическият човек е губил близо 56 часа сън годишно, което се равнява на почти седем пълни нощи.

Тази тенденция се наблюдава в почти всички от над 1300 анализирани града, където загубата на сън, свързана с горещините, се е удвоила от началото на 70-те години насам.

Най-засегнати са регионите в Близкия изток и Югоизточна Азия, където хората губят средно между 55 и 91 часа годишно.

В Европа последствията също са осезаеми, като южните градове понасят най-големи загуби: 51 часа годишно в Неапол, 45 часа в Атина, 42 часа във Валенсия и по 40 часа в Лисабон и Марсилия.

Дори в северни градове като Единбург, Стокхолм и Хелзинки хората губят между 20 и 21 часа сън поради нощните жеги, предаде Euronews (Евронюз).

Нощните часове са критично важни за възстановяването на организма, но когато температурите не падат под 20°C, тялото остава подложено на постоянен стрес.

Липсата на качествен сън води до влошаване на когнитивните функции, настроението и продуктивността, като същевременно натоварва сърдечно-съдовата и имунната система.

Проблемът се задълбочава от урбанизацията, тъй като градските райони действат като "топлинни острови", които допълнително усилват жегата през нощта.

Най-уязвими към този риск са жените, възрастните над 65 години и жителите на държави с по-ниски доходи, като се очаква ножицата в засегнатостта да се разтваря все повече с продължаващото глобално затопляне.

Снимка: Reuters