Брекзит струва скъпо на Лондон: Икономиката губи милиарди

Преди около десет години 60% от жителите на Лондон гласуваха страната им да остане в Европейския съюз, което не е изненадващо, като се има предвид, че столицата е най-големият търговски, финансов и туристически център на Великобритания.

Нов анализ на властите в града, цитиран от Би Би Си, заключава, че Брекзит е ограничил възможностите на Лондон да създава нови работни места, да повишава производителността и да подобрява жизнения стандарт. В същото време се отбелязва, че върху тези резултати влияние оказват и други фактори.

Според оценки икономиката на Лондон е "по-бедна" с около 30 милиарда.

"Местните хора непрекъснато се оплакват от абсурдно набъбналите сметки за храна и хроничния недостиг на персонал. Хора от бизнеса споделят, че заради новата митническа бюрокрация просто са вдигнали ръце и са спрели да търгуват с континента", казва пред DW журналистът Васил Христов, който от шест години живее в Лондон.

Кметът Садик Хан, който дойде на власт по време на референдума през 2016 година, настоява следващият лидер на лейбъристите да обещае, че ще работи за връщането в ЕС. 

"Проучванията показват, че икономиката на Лондон е с 30 милиарда лири по-малка, отколкото би била иначе. Средният лондончанин е с 3 400 лири по-беден. В резултат на Брекзит наблюдаваме по-малко инвестиции и по-малко търговия", аргументира се Кан.

По време на кампанията преди референдума за Брекзит и двете страни чертаеха драматични сценарии. Според привърженците на отделянето от ЕС то щеше да отвърже ръцете на бизнеса, да го освободи от регулации и да позволи на Лондон да се превърне във втори Сингапур. 

Според другия лагер Великобритания извън ЕС означава и загуба на работна сила, бизнеси и потенциал.

Лондон - все така важен, но с по-ограничен потенциал

Нито един от двата сценария не се е сбъднал изцяло, отбелязва "Политико". Лондон продължава да е основният финансов център на Европа, който заема водеща позиция в търговията с валута, ценни книжа и суровини, както и в трансграничното банкиране.

Освен това градът остава европейският център за застраховане и финансови технологии.

В същото време обаче Лондон е загубил инерцията си, делът му на световните пазари е спаднал, а икономическият двигател на Великобритания е забавил голяма част от енергията си. 

"Лондон остава глобален колос и бързо попълва празнините с кадри от Азия и Африка, но усещането е, че това е един космополитен град, който гледа с носталгия към Европа", коментира Васил Христов.

След като Великобритания напусна ЕС, други градове в Европа като Париж, Франкфурт, Милано и Амстердам се опитаха да привлекат онези бизнеси, които искаха да оперират на територията на ЕС. 

Банки, застрахователни компании и други инвеститори откриха офиси там, за да продължат да осъществяват бизнеса си. А тези нови офиси донесоха със себе си работни места и парични постъпления.

Големият печеливш е Ню Йорк

През първите две години след напускането на Европейския съюз активи за около 1 трилион британски лири на около 440 финансови компании са били прехвърлени към континентална Европа. 

Най-много компании е привлякъл Дъблин, следван от Париж и Люксембург.

Но макар да е загубил част от инвестициите, Лондон остава водещ финансов сектор, а някои сфери като застрахователния бизнес например отбелязват сериозен ръст в последните години. Британската столица обаче далеч изостава зад Ню Йорк.

Големият печеливш от Брекзит в тази връзка се оказват Съединените щати, които са привлекли много от инвестициите, отбелязва "Политико".

Инвестициите в технологиите в САЩ, доминантната позиция на Ню Йорк и разхлабването на регулациите, особено от страна на Доналд Тръмп, са с решаващо значение.

Снимка: Reuters