Защо Атина винаги се наводнява, когато вали дъжд?

8 / 13

Щети от пороите

Снимка: Reuters

Всеки път след няколкочасов проливен дъжд Атина заприличва повече на река, отколкото на столица на европейска държава. Улиците се превръщат в потоци, подземните етажи се наводняват, а гражданите остават блокирани в автобуси и автомобили. Това се случва почти всяка година, въпреки че явлението не е нито ново, нито непредсказуемо.

Наводненията в града се задълбочават от проблеми в градското планиране и управлението на водите. Интензивното строителство, бетонните повърхности и недостигът на зелени площи намаляват способността на почвата да абсорбира вода, а остарялата или лошо поддържана канализационна система затруднява оттичането, информира кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция - Силвия Станчева.

Допълнително, разпокъсаната отговорност между различни институции често води до слаба координация при реакция. Но доколко всичко това може да се контролира, когато става дума за природно явление?

Природен феномен или човешка отговорност?

Димитрис Куцоянис, почетен професор по хидрология и анализ на хидравличните системи в Националния технически университет в Атина (NTUA), подчертава, че наводненията са преди всичко природно, а не техническо явление.

"Наводнения и суши винаги са се случвали и винаги ще се случват", посочва той.

Според професора климатът никога не е бил стабилен, а представянето на съвременните наводнения като резултат от изцяло антропогенна "климатична криза" често е преувеличено и политически натоварено.

Позовавайки се на хидрологични данни, Куцоянис отбелязва, че в Гърция не се наблюдава увеличение на екстремните метеорологични явления. Той цитира проучване на NTUA, според което рекордните валежи в Атина са регистрирани още през 1899–1900 г., а най-смъртоносното наводнение е било през 1896 г. с 61 жертви. Второто по жертви е от 1961 г., което според него показва липса на тенденция към влошаване.

Потокът като проблем и решение

Въпреки това професорът признава, че човешката намеса значително увеличава риска.

"Покриването и заличаването на потоците има сериозни последици", подчертава той. Като пример посочва трагедията в Мандра, където нерегламентираното строителство и игнорирането на естествената хидрографска мрежа доведоха до десетки жертви.

Технологиите помагат, но не решават всичко

Проектите за защита от наводнения могат да намалят риска, но не и да го премахнат напълно, отбелязва Куцоянис. Макар в Атика да се реализират защитни проекти, "технологиите могат само да ограничат, но не и да елиминират риска". В същото време той подчертава, че в глобален мащаб броят на жертвите от наводнения и суши е намалял значително през последния век благодарение на техническия напредък.

Уязвимостта на Атика

Атика остава силно изложена на екстремни явления. Според професора по архитектура Никос Белавилас, при сериозен валеж рисковете обхващат огромна зона от 12 общини - от Парнита до Фалиро. Основен проблем остава река Кифисос, която е проектирана за условията на 50-те години на миналия век и вече не може да поеме водите на съвременна Атина.

Белавилас предупреждава, че без политическа воля за преразглеждане на покриването на потоците и изграждане на допълнителни дренажни канали към морето, реакциите ще идват едва след "две или три бедствия". Тревожен остава и фактът, че са идентифицирани 250 рискови точки, включително 145 училища и детски градини.

Урок от миналото

В заключение Куцоянис отправя прост, но ясен призив: да се върнем към разбирането на предишните поколения и да уважаваме естествените водни пътища, като избягваме строителството около тях. Той настоява и за повече разум и по-малко дезинформация в обществения дебат за природните явления.

От 2001 г. насам Националната обсерватория на Атина е регистрирала 398 тежки метеорологични епизода в Гърция, от които 288 са внезапни наводнения. Данните, визуализирани чрез интерактивни карти, подпомагат идентифицирането на уязвимите райони и ранното предупреждение за опасни явления.