Гръцки данъци под AI контрол – гражданите под постоянен надзор

Тотален контрол върху данъкоплатеца достига ново ниво: гръцката данъчна служба подготвя модел за контрол, при който изкуствен интелект ще анализира поведенческите модели на гражданите и на тази база ще преценява дали едно лице или бизнес е потенциален данъчен нарушител.

Официалната цел звучи познато – борба с укриването на данъци, информира кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Практическият резултат обаче изглежда различно: пълен цифров мониторинг на приходите и транзакциите и формиране на динамично "досие" за почти всеки жител на Гърция.

Говорим за преминаване от случайни проверки и сигнали "по жалби" към непрекъснат автоматизиран анализ. 

Системата трябва да събира данни в реално време (а не "когато възникне повод") и да генерира цифров профил за физически лица и фирми.

Какво точно ще се събира и как ще се "чете"

На практика алгоритмите ще "изтеглят" информация от всички цифрови източници на икономическа дейност: плащания през ПОС терминали, прехвърлени данни, декларации за доходи и ДДС, първични документи и фактури, система "Входове-Изходи", както и информация от външни бази данни.

Всичко това ще се влее в една цифрова "купа" и ще бъде анализирано почти мигновено. 

Ключовата иновация не е само в съгласуването на данните, но и в начина, по който системата ще ги интерпретира: чрез използване на инструменти за бизнес разузнаване и анализ на данни, алгоритмите ще идентифицират модели на поведение, ще сравняват декларирания доход с реалните сделки и ще записват отклонения, които "не пасват" на профила на данъкоплатеца.

Ако нещо надхвърли "нормалните" граници, автоматично се генерира известие за контрол на службите за бърз отговор. 

Така наемни работници, самонаети лица, пенсионери, фермери и бизнес ефективно попадат в режим на постоянна цифрова оценка на риска.

Файл с дигитален риск и карта за укриване

Всеки данъкоплатец ще подлежи на динамичен цифров файл, който се актуализира непрекъснато и отразява приходите, транзакциите, дисциплината по декларациите, взаимоотношенията с контрагентите и общото ниво на риск. 

Одитът вече няма да бъде "случаен": той ще се задейства, когато данните покажат ясна разлика между заявеното и реалното.

Успоредно с това, анализът в реално време ще даде възможност на данъчните власти да "картографират" укриването по сектори и територии, да откриват места с разлики между декларирани доходи и ДДС и да насочват проверките към райони с признаци на нарушения. 

Декларираното предимство е по-малко "масови" мерки и по-целенасочени действия.

Откъде започва проблемът?

Отделно притеснение е изместването на контрола от финансовите данни към поведението като такова. 

Казано директно, "ядрото" на човешкото ежедневие попада под наблюдение: как човек плаща, къде и как харчи, с кого взаимодейства, какви повтарящи се сценарии формира.

Под предлог за борба с укриването съществува риск почти всичко за даден човек да стане известно и това знание да бъде използвано от онези, които остават безименни и невидими за гражданите.

На този фон уверенията, че чувствителните лични данни "са защитени на първо място", звучат несигурно.

Контролът в реално време може наистина да увеличи събирането на приходи и да намали икономическата активност в сянка. 

Но цената на такъв "напредък" не е технологична, а е въпрос на граници: кой определя правилата и как, кой проверява самия алгоритъм и какво се случва, когато цифровият модел е грешен.

Независимият орган за публични приходи (ААДЕ) се опитва да създаде перфектния инструмент за ефективност. Гражданите остават пред проста дилема: къде свършва и къде започва борбата с укриването? Къде започва управлението на поведението?

Снимка: Freepik