Алексей Навални почина при неизяснени обстоятелства в руски наказателен лагер миналата година на 16 февруари. Неговите поддръжници смятат, че е било извършено убийство по поръчка на Кремъл. Оттогава насам масовите протести в Русия, с които бе свързана най-голямата сила на Навални като опозиционер, са немислими.
Каква тежест има неговото политическо наследство днес – създаденият от Навални Фонд за борба с корупцията (ФБК)? За независимия политолог Александър Кънев няма съмнение: фондът на Навални безвъзвратно е изгубил авторитета си след неговата смърт. Пред DW Кънев припомня, че ФБК бе символ на опозицията, структура, която влияеше на политическия живот в Русия.
"За ФБК винаги си струваше да се пише, самият той бе истинско събитие. Днес това е история, основно по две причини: едната е арестът на Навални, тъй като от този момент нататък, след като най-важният опозиционен политик бе изолиран, полето за политически действия се сви", коментира той.
Мнението на Кънев е, че след ареста на Навални новините са се концентрирали около борбата за защита на неговата личност, което е ограничило интереса сред широката общественост.
"Тъй като това вече не беше борба за гражданите, за интересите на Русия, а борба за самия него", обясни политологът пред DW.
Втората причина е войната на Русия срещу Украйна, променила драстично политическия дневен ред.
"Грубо казано, когато има въоръжено противопоставяне, когато страната е под санкции и цари извънредна ситуация, корупционните разследвания срещу по-големи или по-малки чиновници добиват второстепенно значение", смята политологът.
Обезкуражи ли хората смъртта на Навални
Според Кънев ФБК на Навални бе изместен далеч от центъра на обществения интерес. Той е на мнение, че след бягството на много политически активисти от Русия последователите на Навални можеха да се осмелят да сложат ново начало или най-малкото да станат глас на част от обществото.
"Вместо това на хората на Навални, известни до един като критици на Кремъл, им се наложи да се защитават от обвиненията на други известни критици на Кремъл, изтъква той.
Друг бивш руски политик, също пребиваващ в изгнание, Максим Резник, отправя критики към неспособността на опозицията да се обедини.
"Ние всички не сме никакъв морален мащаб и сме също толкова отдалечени от Навални, колкото и от Луната. Не трябва да се опитваме да заемем неговото място – то не може да бъде заето. Но трябва да се опитаме да разберем неговия завет, който според мен се състои в това да се борим заедно", посочи той.
Вероятно смъртта на Навални е уплашила част от хората, които са били готови да се включат в опозицията и в съпротивата, предполага Резник.