Стопираният процес на интеграция на Република Северна Македония в Европейския съюз коментира министърът по европейските въпроси на страната Орхан Муртезани.
Той призна, че "Френското предложение плюс" за конституционни промени с отложено действие не среща подкрепа в Брюксел. Муртезани и премиерът Християн Мицкоски проведоха срещи с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
"Стана дума (на срещите) за предложението на нашето правителство за конституционни промени с отложено действие. Честно казано, не че има някаква голяма надежда от страна на институциите в Брюксел, че такова предложение ще мине, но не се отхвърля анблок. Има известна доза оптимизъм, която ще трябва да конкретизираме. Правителството има добра основа, когато казва, че логиката в конституционните промени трябва да бъде подобна на тази, която беше направена, когато влязохме в НАТО след смяната на името", поясни Муртезани.
"В етапите на промяната на Конституцията трябва да има още една допълнителна поправка, която да гласи, че съдържанието ще се материализира, ще влезе в сила, след като България ратифицира споразумението за присъединяване на страната към Европейския съюз", каза министърът по европейските въпроси в интервю за държавната телевизия.
Министърът твърди, че новото македонско правителство вече е навлязло в "реалната политика", използвайки конституционното име на държавата Република Северна Македония.
Относно изказването на вицепремиера Александър Николоски, който нарече българите "мизерни", Муртезани заяви:
"Това не е инвестиция в бъдещ диалог и така помагаме в тяхната предизборна надпревара. Ние не сме проблемът на гражданите в България. Смятаме, че подобен подход е вреден, като се има предвид, че България ни блокира. Нашият подход трябва да бъде внимателен, защото с евентуално затягане на реториката можем да затворим и онези врати, които смятаме, че могат да се отворят след изборите (в България)", посочи министърът, цитиран от БГНЕС.
На въпрос какво постигна правителството на ВМРО-ДПМНЕ и "Вреди" /албанският партньор в кабинета/ през първите 100 дни за един от трите ключови стълба, които определи - ускорена европейска интеграция, Муртезани отговори:
"Първоначалното ни намерение беше да съкратим времевата рамка, първо, да го считаме за абсолютен приоритет и второ, през първите шест месеца ще направим всички вътрешни и външни консултации с нашите стратегически партньори, за да създадем допълнителен импулс. Такива усилия имаше вътре в коалицията и на срещите ни с висшите представители на институциите в Брюксел и извън него. Засега не мога да кажа, че имаме конкретен план, който да успее, но работим по определени насоки, които дават надежда и трябва да бъдат конкретизирани и материализирани, след като нашата съседка България има стабилно редовно управление", поясни той.
Снимка: БГНЕС
ГДБОП: 300 000€ са открити в домовете на задържаните във "Факултета"
Украинските машини на войната: роботи с картечници и гранатомети срещу руските сили
Японски храни и напитки за здраве и дълголетие
Левски спечели инфарктно с 1:0 срещу Кайрат в Шампионската лига
Експериментална дъвка намалява HPV и бактерии в устата
Фруктозата подпомага метастазирането рака на яйчниците
Кърменето дава това, което никое друго хранене не може
Как да се предпазим от опасните последици на жегата?
Китай се утвърждава като световен лидер в производството на хуманоидни роботи
Кашалотите са най-шумните животни на планетата
Краят на света според Бредбъри: Избегнахме ли ядрена катастрофа на 4 август 2026 г.
Най-голямата дигитална камера в света, тази на „Вера Рубин“, засне над 650 000 галактики
Близо наполовина са намлели кражбите с взлом в ЕС за последното десетилетие
Електронната шофьорска книжка влиза в сила от 2030 г. в ЕС
Продължаваме да сме с най-ниската минимална работна заплата в ЕС
Ново 20: Полицаи се маскират като растения, за да ловят шофьори-нарушители
Внимание! Магнитна буря връхлита Земята днес и утре
Анализатор: Ценят се AI компании, които могат да обяснят големите си харчове
Експерт: Отговорността при действията на AI е недостатъчно покрита
Страните от Персийския залив в ОПЕК увеличават производството на петрол през юли
Може ли България да стане хъб за трансфер на технологии от Азия към Европа?