Пожарите в Гърция заплашват цели области да останат без гора

Факторите, допринесли за бързото разрастване на пожара в Североизточна Атика, както и причините, поради които регионът е подложен на изпитание почти всяко лято от големи пожари, обясни професорът по управление на природни бедствия Ефтимиос Лекас.

"Имаме работа с уникален пожар, който еволюира от горски в градски. Някои фактори допринесоха за това, като абсолютната суша. Имахме дълъг период без дъжд, така че влагата в гората е почти нулева. Освен това, имахме гъста гора, която имаше много големи количества гориво. Третата причина е, че имахме работа с бурни ветрове, които достигаха пориви от 7 и 8 бофорта, по същество резултат от продължаващата климатична криза", обясни той, цитиран от кореспондент на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

"Четвъртият фактор, той е ключов, е морфологията на почвата. Пожарът е тръгнал от Варнавас, където имаме възходящи течения поради южната река Евбой. Имаме ефекта на комина, където огънят е бил захранван към върха на планината и след това имаме морфологични градиенти на юг, т.е. към Пентели. Многостранен релеф, който улесни бързото разпространение на огъня. Отново ефектът на комина проработи и подхрани огъня, който набра голяма скорост. Когато огънят пресече границата на Пентели, той всъщност достигна Неа Пентели, Врилисия, Халандри, Патима", коментира г-н Лекас.

Температурата на околната среда се е повишила до около 650 градуса по Целзий

"Това установихме от разтопяването на алуминиевите джанти на автомобила. Алуминият се топи при 650 градуса. Следователно имаме микроклимат, който се разви вътре в градивните блокове, създаде възходящи ветрове и вихри, а в рамките на завихрянето също имахме безкраен брой обекти, хванати в капан, които паднаха на достатъчно разстояние от специфичния фокус на огъня. Отсега нататък не трябва да губим нито едно дърво в Атика, подчерта професорът по управление на природни бедствия в гръцкия национален университет в Атина.

По думите му е нужна е преработка на оперативните планове и актуализация на базата на новите данни.

"Останалата площ в рамките на Атика е приблизително 1 000 000 акра. Необходимо е много внимание. Предлагам създаването на съвместен комитет в региона на Атика, който да се състои от полеви учени и от оперативни хора. Ако продължим да губим дървета, след 6-10 години няма да има гора в Атика", посочи проф. Лекас.

Снимки: БГНЕС