В медийния пейзаж на Грузия вече се забелязва ясно разделение между телевизионни оператори, които са близки до правителството и се финансират главно от данъкоплатците и свободни, независими медии, които често се нуждаят от подкрепа от страни от Европейския съюз или САЩ, тъй като нямат значителни приходи от реклама. Без тази финансова подкрепа редица критични медии в Грузия по всяка вероятност ще трябва да спрат дейността си.
Много демонстранти се опасяват също, че правителството може да се опита да дискредитира неправителствените организации, които се борят за правата на малцинствата, например на ЛГБТ общността. Депутатите от "Грузинска мечта" неведнъж са говорили за "ЛГБТ пропаганда", от която трябва да бъдат защитени най-вече младите хора.
Съществуват и опасения, че законът е само първа стъпка и всъщност правителството ще продължи да затяга мерките с течение на времето, както направи Кремъл. Днес Москва е забранила множество неправителствени организации, като например правозащитната организация "Мемориал".
"Видяхме това в Русия: тези закони поставиха началото на демонтажа на руското гражданско общество", казва Марсел Рьотиг. "Те отровиха атмосферата, защото представителите на гражданското общество, които искат да са активни, могат да попаднат под ударите им."
Има обаче една съществена разлика между ситуацията в Грузия днес и тази в Русия тогава: кавказката република има шансове да се присъедини към ЕС. Миналата година Грузия получи статут на страна кандидатка за членство. Настоящият закон може да отдалечи страната от набелязаната цел и от започването на предприсъединителни преговори, информира DW.
Но огромното мнозинство от грузинците - 80% - желае присъединяването на страната към Общността. Ето защо хора като Русудан Джакели излизат на улицата всяка вечер. Тя смята да продължи да го прави - докато законът не бъде оттеглен.
Снимка: БГНЕС