Селото, което всеки ден потъва

По брега е издигната защитна стена, а прозорците са зазидани наполовина: жителите на село Бан Кун Самут Чин са повдигнали с един метър пода във вътрешността на местния будистки храм. През цепнатините между дъските се вижда водата.

"Виждаме ясно как земята под краката ни изчезва. А с нея - и населението. Когато бях дете, сушата беше пред очите ни, а сега е отдалечена на два километра", разказва пред германската обществено-правна телевизия АРД кметът на селото Висану Кенгсамут. Той споделя, че неговото семейство вече се е местило три пъти - защото водите заливали къщите.

И училището в селото е трябвало вече три пъти да се мести на ново място. 35-годишната Нантаван Кенгсамут го е посещавала като дете, а сега се занимава с администрацията. "Завърнах се, защото домът ми е тук", казва жената пред АРД. Когато била малка, в училището имало 160 ученици, а днес са само пет. Двама учители преподават по всички предмети на децата, които са на възраст между девет и 12 години.

Със смартфона си Нанватан Кенгмасут показва на репортерите от германската медия видео от последната буря, която донякъде разрушила защитната стена около училището. В момента мъжете от селото я поправят. "Ако я няма, и училището ни повече няма да го има." В двора на училището преди е имало игрище, но днешните ученици знаят за него само от разказите на възрастните. "Чичо ми ми е разказвал, че като дете е играл тук футбол", казва малкият Хал.

Хората в село Бан Кун Самут Чин от години взимат мерки - засаждат мангрови дървета, строят диги. Най-добра работа върши вълноломът от триъгълни бетонни блокове. Първата редица от тях разделя вълните на две, втората - на четири, третата - на осем, обясняват журналистите от АРД, цитирани от DW.

Така вълните отслабват и не могат да навредят толкова на крайбрежието. Същевременно бариерите не пречат на движението на рибите, животните и хранителните вещества от морето - за разлика от твърдите непропускливи каменни стени. Респективно и екосистемата продължава да се развива, посочва АРД.

Специалистът по градоустройство Витбусаба Мароме отбелязва пред АРД следното: "Повечето учени говорят за нарастващо морско равнище с между 20 и 30 см през следващите 30 години, т.е. до 2050". Но проблемите по крайбрежието са предизвикани не само от покачването на нивото на водата, но и от язовирните стени по реките, в резултат от които по брега се трупат по-малко седименти и почвата се сляга.

Мароме е убедена, че Тайланд има нужда от по-строги правила за строителство. Важно би било да се забрани строителството на тежки сгради, фабрики или главни пътища в застрашени от потъване райони.

Междувременно местните хора са издигнали нов храм на мястото на стария, който е потънал - той е по-голям и е поставен на по-висока бетонна основа. За да може бъдещите поколения да го знаят не само от разказите на по-възрастните - както училищното игрище.

Снимка: БГНЕС