"Като мъртви сме": В Хатай живеят в облаци отровен прах, още нямат вода

Има ръст на болните с алергиите, заболявания на дихателните пътища и на очите

09.08.2023 | 13:15 Редактор: Елеонора Танева

Шест месеца след земетресението в крайбрежния град Самандаг, в най-южната турска провинция Хатай продължават да се извозват отломки от рухналите къщи. 37-годишната Роза Деметгюл е една от многото, на които им се налага да живеят именно в този район – в контейнери, в които е прекалено горещо и в повечето време няма ток, както разказва тя пред АРД.

А защита срещу праха няма: "Не можеш да носиш навън през цялото време маска – нали човек трябва да се храни и да пие вода... А прахът се сипе навсякъде“.

Деметгюл живее с родителите си и със сестра си Йълдъз в контейнер на мястото на тяхната срутена къща. "Заради праха и цялата химия, която се носи във въздуха, тук вече не расте нищо", споделя с огорчение Деметгюл пред АРД.

Строителните отпадъци след земетресението са струпани на брега край плажа. Камарата вече е няколко метра. Количеството отломки постоянно се увеличава, като част от тях вероятно са силно отровни – това показва доклад на Екологичната инженерна камара в Истанбул. От взетите осем проби четири са показали наличие на азбест. Освен това има тежки метали като живак, например в електроуредите, смачкани под развалините.

От Лекарската камара в провинция Хатай заявяват пред АРД, че от земетресението насам се наблюдава значителен ръст на алергиите, заболявания на дихателните пътища и на очите. Много от хората изобщо не са наясно с опасността, разказва инженер Гизем Кабароглу – включително защото си имат други грижи, пише DW

"Мнозина ни казват – ние така и така сме като мъртви. Загубихме много близки и не виждаме никаква подкрепа от правителството. Дали проблемът с праха наистина е толкова сериозен? Те подценяват опасността от раково заболяване, защото са концентрирани над актуалните си проблеми", споделя Кабароглу.

Жегата в района е голяма, градусите често са около 40. В провинцията липсва питейна вода. За нея местните жители често чакат с часове на опашка. Тъй като това, което тече от чешмите, не може да се пие. Доставките на вода са организирани от доброволци. 

Снимка: БГНЕС