Психичното здраве на младите се срива. Гимназисти смятат, че животът им няма смисъл

Нещо много лошо става с тийнейджърите, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок. Между 1994 г. и 2010 г. делът на британските тийнейджъри, които не се смятат за харесвани, бе спаднал леко от 6% на 4%, но от 2010 г. насам той се е увеличил повече от два пъти. Рязко се покачва и делът на тези, които се смятат за неудачници, притесняват се много и са недоволни от живота си.

Същите тенденции се наблюдават и отвъд Атлантика. Броят на гимназистите в САЩ, които казват, че животът им често няма смисъл, е скочил рязко през последните 12 години. И това е така не е само в англосферата. Във Франция нивата на депресия сред 15 до 24-годишните са се увеличили четирикратно през последното десетилетие.

Накъдето и да погледнете, психичното здраве на младите хора се срива, като повратната точка в процеса е зловещо еднозначна: 2010-а плюс-минус година или две – когато смартфоните се превърнаха от лукс в ежедневие.

Теорията, че наличието на социални мрежи и други цифрови удоволствия на една ръка разстояние 24/7 може да има вредно въздействие върху психичното здраве, не е нова. Нейният водещ защитник е Джийн Туендж, професор по психология в щатския университет на Сан Диего и автор на десетки пионерски изследвания по темата.

Но тази теория все още е далеч от общо приемане. Работата на Туендж и нейния редовен съавтор Джонатан Хайд понякога е критикувана, че просто яхва вълната на общественото недоволство срещу технологичните гиганти. Но с натрупването на доказателствата за техните аргументи мнозина сега се чудят защо ни отне толкова време да приемем това, което щеше да ни извади очите.

Знаците са навсякъде. Първо, дигиталното общуване измести присъствените събирания. Делът на американските тийнейджъри, които се срещат лично с приятели веднъж на повече от месец, е бил 3 процента между 1990 г. и 2010 г., но е достигнал 10 процента към 2019 г.; междувременно делът, който казва, че е "постоянно онлайн" вече е достигнал 46 на сто.

Някои възразяват, че няма как приложенията да изместват реалния живот – в крайна сметка хората, които са най-дейни в Instagram, често са най-активни и в реалния свят. Но това пропуска ключова динамика: тези тенденции действат на ниво поколение, а не на индивидуално. Тъй като времето пред екраните се увеличи, всички излизат по-малко.

Проучванията показват, че колкото повече време прекарват тийнейджърите в социалните мрежи, толкова по-лошо е тяхното психическо здраве. Наклонът на кривата е по-стръмен при момичетата, които също така прекарват много повече време в социалните мрежи от момчетата, което обяснява по-рязкото влошаване на психичното им здраве.

Четете повече в investor.bg.

Снимка: pixabay