Путин е днешният Сталин: Победата във ВСВ е последният коз на Русия пред Украйна

Йосиф Джугашвили е роден в Грузия, по-късно той приема псевдонима "Сталин" и управлява Съветския съюз от 1923 г. По оценки на историците през трите десетилетия на "сталинизма" жертви на терора са станали до 40 милиона души - екзекутирани, убити от глад и недоимък, разстреляни или осакатени. Милиони загиват в ГУЛАГ. Провеждат се масови депортации, влиятелни личности на руската култура - писатели, поети, актьори, учени, режисьори - са обявявани за "врагове на народа", изтезавани и убивани.

На съветското ръководство му бяха необходими цели три години, за да се разграничи от култа към личността на Сталин. Това става през февруари 1956 година. И едва през 60-те години на 20-и век за първи път публично се признава кой е бил Сталин в действителност, а именно - масов убиец.

"Може да звучи странно, но смъртта на Сталин е първият ми съзнателен детски спомен", казва Ирина Шчербакова. Съоснователката на правозащитната организация "Мемориал" е носителка на Нобелова награда за мир през 2022 г. "По онова време, през 1953 г., бях малка, но добре помня смъртта на Сталин", казва 72-годишната историчка. "Възприемах я по детски, особено атмосферата на леден студ и страх - последните месеци от времето на Сталин бяха просто оловни, много потискащи."

Балсамираното тяло на тиранина, което първоначално е положено до мумията на Ленин в мавзолея на Червения площад, през 1961г. е погребано край стените на Кремъл. Безбройните паметници и бюстове на Сталин в Съветския съюз и други страни от Източния блок, които дотогава са неразделна част от градския пейзаж, са унищожени - претопени, заровени, хвърлени в реките.

Размразяването през 60-те години на 20-и век променя страната и подготвя почвата за Перестройката двадесет години по-късно. През 1989 г. е основана "Мемориал" - мрежа от правозащитни организации, която се занимава основно с преодоляването на последиците от терора на Сталин.

А в днешна Русия? Възражда ли се култът към Сталин? Дълго време това изглеждаше немислимо. "Подобна тенденция обаче започна да се забелязва около 2014 година с анексирането на Крим", отбелязва в интервю руската журналистка и публицистка Ирина Расторгуева, която също като Шчербакова живее в Берлин.

"През 90-те и 2000-те години вече имаше първи опити за поставяне на паметници или бюстове на Сталин, особено из провинцията или например в родното място на Сталин в Грузия. Но това не може да се сравни с онова, което се случва сега", казва Расторгуева.

По случай 80-годишнината от края на Сталинградската битка на 1 февруари 2023 г. във Волгоград беше открит бюст на Сталин. А кметът на града заяви, че имало "някои страни, които искат да заличат спомена за великата победа на Съветската армия", което обаче нямало да бъде позволено. Нещо повече - по случай годишнината от битката Волгоград дори беше символично преименуван на Сталинград – само за един ден.

"Можеха веднага да преименуват града на Путинград", казва Расторгуева, цитирана от DW. За нея освещаването на паметника на Сталин е "доказателство за новата парадигма, за новия начин, по който Кремъл е наредил да се интерпретира историята".

Логиката, която се крие зад това, е следната, обяснява Ирина Шчербакова: "Победата във Втората световна война е последният общ знаменател, последният коз на руската пропаганда, защото в момента в Украйна всичко изглежда доста печално. Но кой спечели Втората световна война? Сталин! А кой е днешният Сталин? Ами Владимир Владимирович! Путин е нашият Сталин, с него ние ще победим!"

Един ден, в това историчката Шчербакова е убедена, в руските учебници ще има глави за "сталинизма", а също и за "путинизма". "Но още преди това Русия трябва да поеме отговорност за онова, което се случва в Украйна и да плати цената. И тази цена ще бъде много висока."

Снимка: БГНЕС