Евгений Пригожин, шефът на руската частна военна компания "Вагнер груп", е една от най-значимите фигури във войната на Русия срещу Украйна. Световните медии нееднократно коментираха, че безпрецедентните му и остри критики към армейското командване в Москва го показват пред света дори като потенциална заплаха за самия Владимир Путин. С какво реално влияние разполага бившият готвач и затворник?
"Вагнер" се прочу с жестокостта си на бойното поле. Бруталните тактики на наемниците се виждат и във видеоклипове с предполагаеми екзекуции на бойци от групата, дезертьори в Украйна. Наскоро каналът в Telegram "Сива зона", смятан за близък до групировката, публикува клип как боец на "Вагнер" и бивш затворник, представил се като Дмитрий Якушченко, е пребит до смърт с ковашки чук. Но после Пригожин се появи пред военни блогъри и държавни медии заедно с него, представяйки го като "прекрасен човек, донесъл голямо количество важна информация от украински плен".
Групата прие ковашкия чук за свой символ миналата година след предполагаема екзекуция на дезертьор от редиците ѝ.
Твърди се, че роденият през 1961 г. в Ленинград, сега Санкт Петербург, Евгений Пригожин е бил в съветски затвор, излежавайки присъда за грабеж и измама. През 90-те години неговият луксозен ресторант в Санкт Петербург се превръща в средище на руския елит, включително и на тогавашния заместник-кмет на града - Владимир Путин. През 2014 г. той създава частната военна компания "Вагнер груп". Според ФБР руската Агенция за интернет изследвания, зад която Пригожин призна, че стои, е провела мащабна дезинформационна кампания на президентските избори в САЩ през 2016 година.
"Той правеше живота на своя шеф и неговото обкръжение по-лесен в регионите, в които те не искаха да участват публично и официално", обяснява Александра Прокопенко, независим руски анализатор. "Например в Донецка и Луганска област в Украйна, както и в Африка и Сирия, където наемниците на "Вагнер" не само участваха в бойни действия, но и охраняваха някои петролни съоръжения", добавя тя.
Наемниците на "Вагнер" се включват в конфликта в Украйна през 2014 г., като помагат на подкрепяните от Кремъл сепаратисти да анексират незаконно Кримския полуостров. След инвазията в Украйна през февруари 2022 г. способността на наемниците да напредват в Източна Украйна се превръща във важен военен актив за Москва. Миналия месец наемническата групировка обяви, че е поела контрола над украинския град Соледар. Това се разглежда като една от редките победи на Москва от началото на войната.
Ефикасността на наемниците и нарастващото им значение на бойното поле позволиха на Пригожин да започне публична кампания срещу висши руски военни. Той обвинява армейските ръководители в некомпетентност и си позволява публични атаки срещу министъра на отбраната Сергей Шойгу и генерал Валерий Герасимов. Вини военната бюрокрация и за неуспешните опити за превземането на Бахмут.
Според Андрей Колесников, старши изследовател във Фондацията за международен мир "Карнеги", в Русия единствено Путин има правото да критикува висшите военни. "Путин има нужда от Пригожин, за да изпълнява функцията да държи военните генерали изправени на пръсти", казва той. "Така Путин балансира и контролира различните фигури, настройва ги една срещу друга, държи ги под око, така че нито една от тези фигури да не получава прекомерна сила", допълва той.
Въпреки критиките на Пригожин, руският президент повиши Герасимов през януари. Анализатори смятат, че този ход демонстрира ограниченото значение на шефа на "Вагнер" върху решенията на Путин.
Нарастващата роля на Пригожин в Украйна породи спекулации и за негови политически амбиции. Според независимия руски сайт "Медуза" той планира да основе патриотично и консервативно движение, което да прерасне в политическа партия. Самият шеф на "Вагнер" отрича подобно нещо, пише DW.
"Надзорниците на вътрешната политика не харесват неговата политическа демагогия, атаките му срещу официалните институции или опитите му да "троли" служителите на Путин, заплашвайки да създаде политическа партия. Това би представлявало главоболие за всички в Кремъл", пише Татяна Становая в своя статия.
Но стремежът на Кремъл да поеме по-изкъсо юздите на Пригожин вероятно пролича най-ясно с отнемането на правото му да вербува осъдени. Според Съвета за национална сигурност на САЩ тази група бойци представлява 80% от наемниците на групата. В интервю тази седмица Пригожин призна, че след съкращаването на числеността на "Вагнер" групата му ще има по-ограничена роля на бойното поле.
"Докато Владимир Путин е в състояние да контролира изкусно политическия баланс на силите, той може да изтегли Пригожин от шахматната дъска в подходящия момент и да го върне на обичайното му място - в подземната политика", коментира анализаторът Колесников.
Снимка: БГНЕС
Системата за гласуване в Москва беше подложена на кибератака
Верижна катастрофа между два автомобила, камион и микробус стана между Пазарджик и с. Звъничево
Кралица Рания и Бриджит Макрон демонстрираха два различни прочита на официалния стил
В КАДЪР: Десетки водолази почистиха морето край Несебър
Как trichomonas vaginalis влияе на интимното здраве?
Периоди на детската възраст през погледа на педиатрията
Над 5300 първокурсници започнаха обучение в медицинските университети в страната
Обикновеният здравец понижава кръвното налягане и успокоява нервите
Учени направиха сензационно откритие за човешкия мозък
Учени: Кислородът на Земята ще изчезне много по-рано от очакваното
НАСА избра SpaceX за изстрелването на гама-обсерваторията StarBurst
Китайската Spark Space започна производството на ракетата Jinhua-1
НАП провери 626 обекта за хазартни игри и установи 966 нарушения
12 800 машини за гласуване са предвидени за президентските избори
Абровски: Българските земеделски производители трябва да се обединяват в кооперативи
Моторист загина в тежка катастрофа
Какво ще бъде времето в неделя?
Германия ще намали данъка върху бензина и дизела със 17 цента на литър
Има ли паралел между световната икономика и катастрофата със совалката „Чалънджър“?
Доверието на инвеститорите в европейския фондов пазар показва признаци на умора
Енергийният шок връща водещите централни банки към по-строг политически курс