Безкрайни смени и много пари? Каква е реалността зад работата на круизен кораб

Контрастът няма как да е по-голям: Докато пасажерите на круизните кораби се радват на красиви гледки от каютите си, плуват в басейните или пълнят чиниите си от шведските маси, положението на екипажа е съвсем различно.

За хората, които избират круизните кораби за своята почивка, се грижи цяла армия от персонал. Много от работниците дават почти безкрайни смени и делят с колегите си препълнени каюти. Те са далеч от семействата си за по няколко месеца.

"Контрастът между луксозния имидж, който индустрията представя, и реалността за работещите на борда, е наистина невероятен", казва Мая Швигерсхаузен-Гют от секция "Авиационна и морска индустрия" на германския синдикат Verdi.

Един от основните проблеми на служителите на круизните кораби е да се справят с работното време, обяснява тя. Въпреки че от 2006 година насам работното време е регламентирано на международно равнище с Морската трудова конвенция, то постоянно се нарушава.

Въпреки че работните позиции на круизните кораби се рекламират с осемчасов ден и шестдневна работна седмица в открито море, реалността често е по-различна, казва Анжела Теберга, професорка по туризъм в Университета Палмас в Бразилия. Работа по 14 часа на ден, седем дни в седмицата - това е по-скоро правило, отколкото изключение, казва тя. Колкото по-ниско е работникът в йерархията в екипажа, толкова по-вероятно е да работи повече.

През 2019 година в този бранш е имало 554 000 работни места, по информация на Международната асоциация на круизните кораби. През същата година в бранша са били платени общо около 21,4 милиарда евро за заплати.

Екипажите на круизните кораби често са съставени от многобройни националности - работещите на борда на много от корабите са от близо 80 страни, съобщават от асоциацията. Въпреки че по европейските стандарти заплатите на корабите не са високи, те все пак са значително по-високи от заплащането в родните страни на служителите. Затова и те се примиряват с "много, много тежките условия на труд", казва той.

Фактът, че заплатите често не отговарят на стандартите на ЕС, се дължи на това, че много круизни кораби са регистрирани в държави, където правилата са съвсем други - като Панама или Бахамските острови.

Компаниите, управляващи круизни кораби, си поставят за цел да пускат в експлоатация все по-големи кораби. Професор Таберга забелязва, че съотношението между туристи и екипаж на корабите е все повече в ущърб на служителите.

Между 2001 и 2020 година средният капацитет на пасажерите при круизните кораби се е увеличил с 60%, но същевременно броят на членовете на екипажа е скочил само с 44%. А това означава само едно: че служителите имат все повече работа.

Хелге Грамерщорф, национален директор на CLIA-Германия, оспорва твърдението, че на круизните кораби редовно се нарушават международно валидните разпоредби за работното време, пише DW.

"През последните години много неща се промениха в това отношение", казва той. "Политиката на корабните компании е, че позволеното максимално работно време не трябва да се превишава". Сега това се прилага много рестриктивно, добавя той. 

Подобно на много други сектори, и тук има остър недостиг на квалифицирани работници след пандемията от Ковид-19.

"На компаниите им е все по-трудно да намерят достатъчно персонал за екипажите на корабите. "Индустрията е принудена да предлага по-добри условия и да подобри имиджа си като работодател", коментира експертът Алексис Папатанасис

Снимка: Pixabay