Французи масово напускат работа, описват атмосферата във фирмите като катастрофална

Никой във Франция вече не иска да бъде водопроводчик, нито зидар, готвач, келнер, лозар или шофьор на автобус. Медицинските сестри често остават в професията само по 3-4 години, а като учители нерядко работят хора, които изобщо не са учили за това. Стотици хиляди работни места остават вакантни. През първото тримесечие на 2022 година общо 523 000 служители са напуснали работа.

Вестник "Фигаро" пише, че ситуацията е "истински кошмар за работодателите". Подобна ситуация Франция преживя за последно по време на еуфорията, предшествала финансовата криза от 2008 година.

"За французите качеството на живота стана по-важно от кариерата", констатират социолозите. Подобен масов феномен изобщо не съществува в страни като Германия или Великобритания. Във Франция той си има име: "la grande démission" - голямото напускане (на работа). То се регистрира от статистиката, а експертите се опитват да го обяснят. Един психоаналитик го нарече "откъсването на обикновените хора".

Икономистите пък се опитват да успокоят бизнеса с аргумента, че 3% напускащи работа годишно не са много, и че това прави трудовия пазар още по-атрактивен. Освен това 80 на сто от отказалите се от работа се връщат отново към някаква трудова заетост в рамките на 6 месеца. А предстоящата рецесия щяла да се погрижи за нормализирането на трудовите взаимоотношения, твърдят още икономистите, предаде DW.

Отчуждаването на французите от работата е процес, който върви от десетилетия, припомня по-нататък ФАЦ. Френското трудово право е невероятно обемно. Само хартията, върху която е изписано, тежи килограм и половина. Това право познава един-единствен начин за прекратяване на трудовите взаимоотношения - "rupture conventionelle", а на практика това означава "по взаимно съгласие" и работи изцяло в полза на работника или служителя.

При напускане се полага и парично обезщетение - отделно от парите за безработица. През 2021 г. общо 454 000 французи са се възползвали от това свое право. Уволненията излизат на работодателя още по-скъпо, затова обикновено те ги оформят документално като "по взаимно съгласие". А левицата с борбен дух се противопоставя на всяка реформа на трудовото и пенсионно законодателство.

Има и друго, което кара хората да странят от трудовия живот – атмосферата във фирмите и предприятията се оценява от тях като катастрофална. Пандемията от Ковид показа на французите, че животът може да си тече и без да се работи – хората си стояха вкъщи, никой не умря от глад, а телевизорите денонощно показваха развлекателни програми.

Сред много хора е разпространено недоверието към институциите, а младите нямат амбицията да дават от себе си максимум на работното място. В страната има 3 милиона младежи, които нито изучават професия, нито си търсят работа. 

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във  Facebook ТУК