Близо 30 индийски земеделци се самоубиват на ден, бедността и кризите ги принуждават

Над 600 фермери в района Маратвада в индийския щат Махаращра са се самоубили през първите осем месеца на 2022 година. Това сочат официалните данни. Като основна причина са посочени дъждовете и щетите върху хиляди хектари обработваема земя. Някои експерти смятат, че самоубийствата са дори още повече. 

Почти сигурно е, че броят им тази година ще надхвърли миналогодишния - през 2021 край на живота си сложиха 805 фермери в осемте окръга на Маратвада, въпреки че тогава две поредни местни правителства опростиха земеделските заеми. 

Около 65% от населението в този район е зависимо от земеделието. Изменението на климата обаче оказва драстично въздействие върху производството на различни култури и сега много от производителите плащат цената.

Тази година екстремните порои в Махаращра увредиха посеви на площ от около 800 хиляди хектара и засегнаха фермери в 24 окръга, най-вече в районите Маратвада и Видарбха. Според местните власти са нанесени сериозни щети на ориза, царевицата, соята, памука, граха и бананите. 

Но и много от обикновените работници по полетата слагат край на живота си. Според официалната статистика в Индия, през 2021 година общо 5563 работници в селското стопанство са се самоубили, а това представлява ръст от 9 процента в сравнение с 2020 година и 29 процента ръст в сравнение с 2019 година. Най-много самоубийства са регистрирани в района Махаращра (1424), следван от щатите Карнатака (999) и Андхра Прадеш (584).

Експертите казват, че чрез субсидии правителството може да помогне на земеделците да диверсифицират продукцията си и да преминат от консумиращи вода култури като памук и захарна тръстика към по-нови и щадящи климата продукти като просо, бобови растения и маслодайни култури. По този начин могат както да бъдат подпомогнати производителите, така и да се ограничат щетите от климатичните промени и да се гарантира достатъчно вода в сухите региони.

Проблемите се усложняват от липсата на подкрепа от страна на банките, особено в условията на тежки климатични условия и несигурни пазари. "Поради това земеделските производители са принудени да се обръщат към местни лихвари, които изискват много по-високи лихви", казва Сингх.

Организации на земеделските производители посочват, че правителството определя пазарните цени. Те твърдят, че то не спазва минималната цена за подпомагане - цената, на която правителството трябва да изкупи съответната култура от земеделските производители, ако пазарната цена падне под нея, пише DW.

Кетки Сингх, заместник-председател на женското крило на съсловната организация Бхартия Кисан, твърди, че много от продажбите не покриват дори производствените разходи, което води до огромни загуби за фермерите. 

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК