Разтърсващата история на Фархад Алзило, избягал от "Ислямска държава"

В книгата си "Денят, в който детството ми свърши" 19-годишният язид Фархад Алзило разказва как е успял да избяга от "Ислямска държава" и да стигне до Германия. В самолета просто не можал да сдържи радостните си сълзи, пише DW.

Като дете неведнъж е спал на открито заради жегите. Днес живее в Щутгарт, където завършва училище. Преди седем години Фархад Алзило и неговото язидско семейство напускат Ирак, бягайки от "Ислямска държава" (ИД). "Денят, в който детството ми свърши" е озаглавена книгата, в която 19-годишният младеж разказва за бягството и за новия си живот в Германия.

В нея той описва как на трети август 2014 г. година животът му изведнъж се променя. В този ден бойци от ИДИЛ влизат в селото, населено с язиди, в което живее и семейството на Алзило. Пред очите на момчето ислямистите убиват баща му и отвличат сестрите му. Тогава Алзило е на 11 години. Терористите се готвят да убият и него, но решават да го пожалят, защото още не му расте брада.

В Германия животът му е съвсем друг

С майка си и останалите деца в семейството Алзило бяга през пустинята и заедно с извънреден контингент бежанци успява да стигне до Щутгарт. "След два часа, които от радост ми се сториха като две минути, се добрахме до летището. Тогава за първи път в живота си видях самолет, пътуването с който за всички нас беше невероятно усещане, защото щеше да ни отведе в Германия."

"Дойдох в Германия на 11 години. Бях момче, което преди това всеки момент можеше да бъде убито. Междувременно завършвам училище, научих немски и английски и съм активен в социалните мрежи. Всичко е възможно, стига човек да е решителен", твърди Алзило.

Той иска един ден децата му да разберат защо живее в Германия и откъде е дошъл. Авторът на книгата се определя като целеустремен, така мислят за него и близките му. За семейството си той разказва по-подробно в последната част от книгата си. Включил е и разказите на четирите си сестри от времето, в което са били в плен на "Ислямска държава".

"Посветете възможно най-много време на любимите си"

Със същата целеустременост, надежда и радост, с които е писал книгата, Алзило гледа напред към бъдещето. Иска най-напред да завърши училище, след което да следва и много да пътува. Мечтата му е да види Дубай.

Но иска да направи нещо за язидите и за човешките права като цяло. Участва активно в дейността на една язидска организация, набираща дарения за религиозното малцинство. Освен това призовава хората да са благодарни за това, че в Германия могат да имат добър живот и да не се оплакват за дреболии.

"Искам всички да посветят колкото може повече време на своите любими хора - преди да е станало късно" - това е, с което би искал да се запомни книгата му.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК