ЕС трябва да може да гони "лоши" страни членки само с консенсус

Страстите се нагорещиха на неотдавнашната среща на високо равнище на Европейския съюз, когато Марк Рюте, министър-председателят на Нидерландия, погледна право към унгарския си колега Виктор Орбан и каза това, което всички си мислеха: Ако не споделяш нашите ценности, трябва да извадиш Унгария от ЕС, пише Андреас Клут за Bloomberg, цитиран от investor.bg.

Грубото смушкване от страна на Рюте с цел да накара държава членка да излезе от клуба беше и напомняне за един от най-големите недостатъци на ЕС. Той няма механизъм за изгонване на държави. Това повдига въпроса: Кога точно съюз, клуб или организация трябва да могат да изхвърлят членове?

В унгарския случай последното прегрешение на Орбан беше закон, който ограничава сексуалното възпитание по начин, който грубо заклеймява хомосексуалността, като всъщност я приравнява с педофилията. Но Орбан презира ценностите на ЕС от години. Чрез множество малки посегателства той накърни върховенството на закона, правата на малцинствата и свободата на пресата и университетите.

Но инструментите, с които разполагаме за дисциплиниране на отклоняващи се членове, са слаби. Основният от тях е процес, предвиден в член 7 от договорите на ЕС, който Брюксел инициира както срещу Полша, така и срещу Унгария. Той позволява на съюза да лиши страна от правото ѝ на глас, ако всички останали държави установят "сериозно и трайно нарушение" на ценностите на ЕС. Това изискване за единодушие обаче означава, че Унгария и Полша могат да се защитят взаимно и няма нужда да се притесняват.

Друг механизъм - обвързването на европейското финансиране със спазване върховенството на закона - беше добавен миналата година, но той е неясен, разхвърлян и бавен. Реалността е, че ЕС, който подлага страните на обременителни стандарти, докато кандидатстват за членство, не може да направи почти нищо, за да ги санкционира, щом влязат, и със сигурност не може да изпъди никого.

Този съдържащ се прерогатив за изгонване на членове е философски заченат в либералната традиция като естествено продължение на "правото на хората да се събират мирно". В Древна Атина, първата демокрация в света, гражданите редовно са се събирали, за да пишат имената на отделни хора върху парчета керамика, наречени острака. Всеки, който е получавал достатъчно гласове, е бил остракиран, т.е. заточван (отлъчван).

Както обикновено обаче става в живота нещата се усложняват. Всеки може да се съгласи, например, че еврейска организация трябва да може да изхвърли член, който се появява със свастика и вика "Хайл Хитлер". Но какво да кажем за организация, която обучава млади лидери и иска да държи настрана жените? Или профсъюз, който иска да изключи членове заради политическата им дейност? Или бойскаутите, ако искат да изгонят член само защото е гей?

С изгонването шега не бива. То трябва да се използва само при екстремни обстоятелства и с пълен консенсус между членовете. Дори тогава изгонването винаги трябва да бъде обратимо, така че въпросният член да има шанса и стимула да се поправи.

ЕС трябва да постигне баланс. Това означава да се променят договорите, за да се гарантира, че изгонването е рядко, но възможно. Докато тези усилия стартират, Орбан ще има достатъчно време да размисли колко по-нагоре иска да се изкачи по популисткото си дърво. А унгарците - които все пак имат глас - могат да решат дали не предпочитат да сменят лидера си и да останат в клуб, който им харесва.

Снимка: Bloomberg L.P.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК