Учените работят върху възможности за изкуствено охлаждане на Земята. Може ли соларното геоинженерство да реши проблема с глобалното затопляне?
"Хората без съмнение са в състояние да охладят планетата изкуствено", каза професор Дейвид Кийт от Харвардския университет. Той се занимава със соларното геоинженерство - една доста спорна научна сфера. Тя се занимава именно с въпроса как хората биха могли да манипулират слънчевото лъчение спрямо Земята, за да възпрат промените в климата. Ето кои са основните технологии, които евентуално биха позволили това да се случи:
Силата на вулканите
На 15 юни 1991 година при изригването на вулкана Пинатубо на Филипините на километри разстояние в атмосферата бяха изхвърлени тонове пепел и газ. Това бе второто по големина изригване на вулкан за века. За изненада на много учени събитието охлади Земята в следващите месеци с около половин градус. Миниатюрните частици във въздуха, т.нар. аерозоли, отразяваха повече слънчева светлина обратно в Космоса. Резултатът: намаляване на затоплянето на Земята.
Учени като Кийт искат да постигнат същия ефект по изкуствен път на базата на теория, наречена "Стратосферно аерозолно инжектиране". Идеята е в стратосферата да бъдат разпръснати аерозоли - между 15 и 50 км над земната кора. Там те ще се свържат с водни частици и за период от една до три години ще отразяват повече слънчева светлина от обичайното. По този начин могат "да се ограничат много от големите заплахи за климата - като например измененията в достъпа до вода, промените в температурите, включително екстремните температури", подчерта Кийт.
За да бъде охладителният ефект траен, трябва обаче аерозолите да се разпръскват в продължение на десетилетия и в големи мащаби. За целта биха могли да се използват балони, артилерия, самолети или огромни кули.
Морето като огледало
Звучи невероятно, но някои учени изследват как може да се охлади Земята чрез покриването на големи части от водната ѝ покривка с изкуствена пяна. Процедурата се нарича "Ocean foaming"("Запенване на океана") или "Microbubbles" ("Микромехурчета").
Около 70% от повърхността на Земята са покрити с вода. Водата, която е тъмна заради дълбочината, отразява съвсем малко слънчева светлина и задържа много топлина. Според т.нар. ефект на Албедо колкото по-светла е една повърхност, толкова по-малко се затопля. Това би могло да се използва и при водата, пише DW.
Идеята е следната: "Разработване на пяна, която рефлектира част от падащите слънчеви лъчи, и след това ги насочва към стратегически точки, където би могъл да се постигне определен климатичен ефект", обясни климатологът от Калифорнийския университет в Сан Диего Кори Габриел.
Теоретически тази пяна би могла да отразява десет пъти повече слънчева светлина от тъмните водни повърхности. С достатъчно пяна планетата би могла да се охлади с 0,5 градуса по Целзий. Предложенията на някои учени са пяната да се полага от специални кораби или контейнеровози.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Прекроеният Бюджет 2026 е факт, какво предвижда и какво премахнаха?
Времето днес: Значителни валежи, на места в планините - сняг
Възраждането на военните кораби в Европа води до завръщане на британските корабостроители
Южна Корея започва първата си програма за ракети „въздух-въздух“
Хранителен режим при Хашимото
Стартират нови национални програми за скрининг на колоректален и цервикален рак
Защо корейското кимчи е полезно за имунната система?
Инфекция с Campylobacter при деца – как да я разпознаем?
Съоснователят на Neuralink стартира проект, който може да промени човешката еволюция
Роботът Optimus е усвоил бягането, движейки се почти като човек
Открита е уязвимост в механизма за възстановяване на ДНК на раковите клетки
Blue Origin представи проектиран с AI източник на енергия за Луната
Оперираха Здравко от "Ритон"
Изтеглиха жребия за световното по футбол през 2026 г. Вижте всички групи
Спасители във Варна извадиха немска овчарка от 25-метров кладенец
Проблемите с водата в Аврен продължават
През 2024 г. България e сред най-засегнатите държави в ЕС от горски пожари
Кадър на деня за 5 декември
S&P 500 отчита четвърти пореден ден на ръст и се повишава с 0,4% за седмицата
Всяко второ предприятие у нас разполага със собствен уебсайт
Гръцкият парламент одобри покупката на ракетни системи за 650 млн. евро от Израел
преди 4 години