С маски, празни улици, страх и очакване. Така живя Италия през последните 12 месеца. А една година след първата национална карантина, бедността в страната стигна най-високото равнище от 15 години насам.
В очакване на възможен нов локдаун - в Милано всеки ден благотворителна организация раздава над 3 000 топли ястия на гражданите.
Опашка без край, която става все по-дълга всеки ден. Такава е гледката пред входа на благотворителната организация Пане Куотидиано от месеци. Само в рамките на 24 часа през двата разпределителни пункта за топла храна на асоциацията в Милано преминават 3 500 гладни души.
"Не идват бездомници, както някои си мислят. Идват хора, които не могат да изкарат месеца. Преди 85 на сто бяха граждани извън Европейския съюз, сега - 40 на сто са италианските граждани, останалите са чужденци", каза вицепрезидентът на "Pane Quotidiano" Луиджи Роси.
Сред търпеливо чакащите за помощ има млади и стари - по-голямата част от тях останали без работа заради Ковид ограниченията. Сред тях е и 60-годишният Джовани, който е бил охрана в ресторант, преди той да бъде затворен.
"Това не е живот, за мен не е. Не съм свикнал да идвам тук да прося, имам достойнството си като човек, бих искал да работя. Един ден ще се пенсионирам, но дотогава бих искал да работя и да ставам сутрин с високо вдигната глава", коментира Джовани.
През последната година обаче в Северна Италия, която беше силно засегната от вируса, над 720 000 души живеят под прага на бедността.
"Бях сервитьорка в хотел, моята дъщеря е на 8 години, а аз съм на 24. Наистина сме зле. Много хора идват тук, за да искат помощ, аз също", сподели една от жените на опашката.
Преди пандемията регионът Ломбардия, който включва Милано, представляваше 22% от БВП на Италия.
Вижте повече в репортажа на Яна Червенкова.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК