6 млн. румънци тънат в бедност, всяко десето дете си ляга без вечеря

30 години след промените мнозина румънци все още не виждат изход от бедността. Гласуването за нов парламент е днес, но в предизборната кампания темата за борбата с бедността почти не присъстваше. Шест милиона румънци тънат в бедност и социална изолация, а всяко десето дете си ляга без вечеря. Една четвърт от румънците имат само външна тоалетна, докато средно за Европа този показател е две на сто.

Семейството на Стеве разполага в дома си с баня, но не и с течаща вода. Ток получават от един съсед, отопляват се с печка на дърва. Големите прозорци на старата вила са закрити – тя се руши, подобно на много други сгради в историческия център на Букурещ. Официално семейството на Стеве не обитава сградата – къщата, в която мъжът и четирите деца живеят от година и два месеца, се води необитаема.

На произвола на властите

Стеве е от едно село в Южна Румъния. "Срещнах жена си в Букурещ, живея в столицата от 1995 г. Създадохме семейство, деца, какъвто си е редът.“ Със съгласието на собственика те живели 13 години в една необитаема къща. Когато била продадена, новият собственик я разрушил. Преди да напусне, Стеве подал молба за социално жилище. "Поискаха от мен нещо, което не можех да представя – постоянен адрес. В общината с насмешка ме попитаха защо имаме толкова много деца, след като не разполагаме с необходимите средства да ги отглеждаме. Тогава изгубих всяка надежда."

Сега Стеве се опасява, че ще дойдат представители на властите, които ще изгонят семейството му от рушащата се сграда, в която живеят незаконно. "Пази, Боже! Страхувам се, че могат и да ми вземат децата. Това са мои деца, аз съм ги отгледал, как могат да ми бъдат отнети?“

Право на жилище

Хората в подобна безнадеждна ситуация инстинктивно се опитват да се укрият от властите, обяснява правозащитничката Ирина Замфиреску. "Страхът е първото чувство, което социалните служители будят у тези маргинализирани хора.“

Бедни, изоставени, изолирани

Стеве никога в живота си не е работил на редовен договор. "Работил съм на черно, незаконно, в строителството – какво ли не. Получавах дневно 120 леи (около 25 евро), носех парите вкъщи, пазарувах. Когато нямаше работа, събирахме от улицата стари вестници и бутилки – каквото намерим.“

Когато има работа, Стеве излиза от къщи в три часа през нощта. Пали огъня в печката, за да им е топло на децата, оставя им малко пари на масата, за да могат да си купят сок и нещо за ядене, предава "Дойче Веле". Очите му се насълзяват: "Не се моля за милост. Ако не бяха децата, щях да спя на улицата.“

Борбата с бедността би трябвало да бъде централна тема в националната стратегия на всяка партийна програма. Но от 30 години насам проблемите на бедните хора в страната така и не намират място нито в предизборните кампании, нито в правителствените програми. Техните гласове често се купуват с пакет хранителни продукти и множество популистки обещания, които си остават неизпълнени.

Политизираната система

До момента Стеве всеки път е гласувал, но не и сега: "Те приемат в парламента само такива закони, с които да могат да ме вкарат в затвора“. Недоверието по отношение на властите е оправдано, признават дори румънски политици. 

"Положението с бедността в Румъния е катастрофално“, признава и социалдемократическият депутат Петре Флорин Маноле, бивш съветник в Министерството на труда. И либералният кандидат Себастиан Бурдуя критикува румънската социална политика и администрация: "Тази сфера от години се ръководи от политици, които с помощта на държавните политика за социални грижи държат в зависимост нуждаещите се хора. От 30 години те се подиграват на тези хора и злоупотребяват с тях като избиратели“.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК