Пандемията - успешни мерки и грешки: Да не повтаряме 1918 г. и 1929 г.

Испанският грип от 1918 е смятан за прототип на модерна пандемия. В края на Първата световна война тя се разпространява мълниеносно - първо сред войниците, а после завръщащите се от фронта я пренасят по целия свят. Жертвите на трите вълни на испанския грип са между 50 и 100 милиона, пише "Дойче веле".

Необичайно голямата мобилност на хората по време на войната, която е почти сравнима с тази в наши дни, допълнително е подклаждала пандемията, казва Албрехт Ричл, експерт по история на икономиката в London School of Economics.

"Знаем, че пандемията от Ковид-19 в Европа тръгна от огнището в австрийския курорт Ишгъл. Можем да кажем, че армейските тренировъчни лагери в Америка, в Англия и във Франция са били тогавашният еквивалент на Ишгъл, макар че по онези места не са карали ски, а са вършели доста по-опасни неща", казва той.

Кои мерки помагат?

Начинът на разпространението на заразата сред войската и после сред цивилните граждани е бил същият като днес. И още по онова време са били водени дебати като днешните: например за това дали има ефект от предпазните маски, дали да се затварят училищата и да се отказват масовите събирания и културните мероприятия. Частичното ограничаване на обществения живот е било практикувано и тогава. Данни за ефекта от тази мярка има най-вече от САЩ, казва Ричл.

"Там, където по-бързо е бил обявен локдаун и той е бил по-продължителен, икономическите щети са били като цяло по-малки, отколкото по онези места, където са се опитвали на всяка цена да поддържат икономическия живот активен", казва експертът. Това се вижда по нивото на безработицата, на производството и на местните данъци. "Излиза, че локдаунът е бил нещо положително от икономическа гледна точка. Това доста ме изненада", казва Ричл.

"По онова време ситуацията в Германия е била сходна с тази в Гърция или Италия през 2008 година: страната е била принудена да прави икономии и това е довело до почти същите ефекти, като в Гърция: спад в БВП, който навярно е бил от около 25%, освен това масова безработица и други подобни неблагоприятни последици."

През финансовата криза от 2008 обаче поне в Германия не заложиха на икономиите, може би, защото си бяха извлекли поуки от Световната икономическа криза. Въпреки това на някои други страни в Южна Европа им бе разпоредено да пестят. Днес знаем, че това е било грешно, твърди Ричл.

За да не изпаднем в дълбока криза

Ако не бъде допусната същата грешка и в сега, икономическата криза, породена от пандемията от коронавирус, навярно няма да има толкова дълготрайни последици като някои предишни кризи. "Финансовата криза през 2008 беше причинена от функционални смущения на финансовите пазари - т.е. от нещо, което произтичаше от самите финансови пазари и икономики, докато коронакризата е шок, предизвикан от епидемията, която е външен фактор", пояснява Ричл.

Относително бързото възстановяване след първата вълна от пандемията показва, че икономиката днес е значително по-силна, отколкото през 2008. А като се има предвид, че днес има и множество програми в помощ на икономиките, бихме могли да предположим, че политиката най-вероятно си е извела поуки от историята.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК