Пандемията превърна света в гигантска лаборатория от конкуренти системи

След пагубната финансова криза от 2008 и 2009 г. САЩ се възстановиха много по-бързо от Европа, която претърпя двойна рецесия. Този път много икономисти смятат, че Европа може да има предимство, пише The New York Times.  

Основната причина, поради която Америка се справи добре, беше бързата реакция на правителството и гъвкавият характер на американската икономика, която е бърза както в съкращаването на работниците, така и в повторното им наемане. Европа, която има въведено социално осигуряване, се опитва да предпази работниците от съкращения чрез субсидии за работодателите, което прави съкращението им трудно, а повторното наемане - по-скъпо.  

Но сегашният срив е различен, той представлява спиране на икономиката в отговор на пандемия, което води до намаляване на търсенето и предлагането едновременно. И тази разлика създава възможност европейският отговор на кризата, замразявайки съществуващата икономика, този път да проработи по-добре. 

"Това не е нормална рецесия и има много неизвестни, особено ако вирусът се върне", заяви Жан Писани-Фери, старши икономист от Bruegel в Брюксел и Peterson Institute for International Economics във Вашингтон. 

Към момента коронавирусът е превърнал света в гигантска лаборатория от конкурентни системи, всяка със собствен начин за борба с вируса и смекчаване на икономическите щети. Контрастът между Европа и Съединените щати е особено остър. 

Голяма част от Европа прибягва до строги ограничения, които предимно помагат за справяне с вируса, но ограничават икономиките. В САЩ президентът Тръмп даде приоритет на това икономиката да продължи да работи, дори с риск инфекциите да се увеличат. Почти навсякъде правителствата трябваше да се намесят с подкрепа, тъй като акцентът се измести към облекчение и възстановяване. 

Общият знаменател е дългът. Международният валутен фонд прогнозира, че глобалният дълг ще се увеличи тази година с 19 процента спрямо брутния вътрешен продукт.

Но контрастът не се изразява само в различните системи. Става дума и за различни предположения за това как ще протече пандемията, което ще има значение за това колко дълго може да продължи подкрепата на правителството.  

Различните подходи вече дават различни резултати не само по отношение на инфекциите и смъртните случаи, които са най-много в САЩ, но и по отношение на работни места - безработицата в САЩ нараства, докато в Европа остава до голяма степен стабилна. 

Съединените щати осигуриха ранна подкрепа за данъкоплатците и компаниите, но на практика оставиха пазарът да преразпределя работните места.  

Европейските правителства, изправени пред изкуствено спиране, а не пред традиционна фискална криза, избраха да се опитат да „замразят“ своите икономики с надеждата да ги възобновят бързо. Те заложиха на сравнително бързото възстановяване, като избраха да се опитат да запазят възможно най-много работни места чрез субсидии за заплати.

Но ако пандемията продължи твърде дълго или се върне с продължителна втора вълна, европейските правителства едва ли ще продължат да поддържат такава подкрепа за дълго. Много европейски държави въведоха помощ, известна в Германия като „kurzarbeit“ - фирмите обещават да не съкращават никого, а правителството предоставя голяма част от загубените доходи, пише bloombergtv.bg. 

"Засега Европа се справя доста добре. Ръстът на безработицата в САЩ е огромен, а тук - не толкова много“, казва Гунтрам Волф, директор на икономическия мозъчен тръст Bruegel. 

"Ако това, което виждаме, е временно, и се върнем към предишната икономическа система, то тогава kurzarbeit е правилният отговор“, каза той.  

“Но ако е по-дълготрайно, тогава САЩ, които са по-гъвкави, може да се справят по-добре", добави още той.  

Първоначалните американски разходи бяха огромни - до 2,7 трлн. долара през март и април (около 13 процента от брутния вътрешен продукт), за да осигурят икономическо облекчение на физически лица, фирми и щати. Това беше най-големият икономически стимул в американската история. Той също беше няколко пъти по-голям от пакета на Европа, който например във Франция беше само 2 процента от БВП, каза Писани-Фери. 

Все пак "европейският отговор беше по-добър - по-прост и по-ефективен по отношение на използването на публични средства“, каза той. 

Причината за това е в съществуващата в Европа система за социално подпомагане. Нейните "автоматични стабилизатори“ стартират в подкрепа на бедните и безработните, без да е необходимо, както в Съединените щати, да приемат ad hoc законодателство. 

Американският отговор беше по-широк, но не беше целенасочен - големи суми пари бяха раздадени бързо, но безразборно и неефективно от Министерството на финансите, което не разполага със система, с която да може да реагира по друг начин.  

Основната цел беше да се вкарат пари в системата, така че тя да не се изключи напълно, а търсенето на потребителите да продължи.  

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК