Гърция няма да приеме нови строги условия от ЕС

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че няма да приеме строги условия от Европейския съюз за използването на извънредната помощ за преодоляване на последиците от коронавируса, което е знак за предстоящите трудни преговори между лидерите на блока по предложения възстановителен фонд на стойност 750 млрд. долара, предава Financial Times.

Мицотакис каза в интервю за изданието, че няма да подкрепи връщане към строгото и непопулярно наблюдение на страната му, наложено от "тройката" ЕС, Европейската централна банка и МВФ по време на дълговата криза, „принуждаването ни да правим реформи“, въпреки че "никога не е имало вътрешни изкупувания“.

"Гърците станаха много по-зрели и искаме да осъществим собствени реформи", отбеляза Мицотакис.

Швеция, Финландия, Дания и Холандия се противопоставят на плановете на Европейската комисия за възстановителния фонд и настояват т. нар. "условност" да бъде приложена за парите от ЕС, за да се гарантира, че те ще бъдат харчени за подобряване на конкурентоспособността, съобщава Investor.bg.

Германският канцлер Ангела Меркел, която подкрепя възстановителния фонд, твърди, че парите трябва да се използват като "гарант за бъдещето" на всяка икономика.

Мицотакис заяви, че шестмесечният преглед на икономическото представяне, осъществен от Европейската комисия, е бил достатъчен. "Не мисля, че са необходими допълнителни строги условия", каза още той и допълни, че всяка южна страна членка на ЕС ги смята за „политически неприемливи“.

Въпреки че икономиката й беше близо до срив преди пет години, а обществените услуги бяха подложени на големи съкращения въз основа на няколко последователни програми за строги икономии, Гърция изненада мнозина с ефективното си справяне с коронавируса. Към началото на юли страната е регистрирала 192 смъртни случая от Ковид-19 и 3432 потвърдени случая.

"За мен беше напълно ясно, че в някакъв момент трябва да преминем към режим на пълна блокадата. И моето политическо решение беше да го направим по-скоро, отколкото по-късно", заяви Мицотакис.

Той допълни, че след 10 години на строги икономии не можел да позволи на отслабената здравна система да бъде пренатоварена, но бил "приятно изненадан" от системата, която неговата дясноцентристка партия "Нова демокрация" отдавна иска да преструктурира.

Наближава една година, откакто Мицотакис взе властта от крайната левица, като обеща връщане към подкрепящи бизнеса реформи, за да заздрави възстановяването на Гърция от дълговата криза.

Оттогава пандемията нанесе удар на икономиката на страната и рязко увеличи дълговото й бреме. Същевременно той трябваше да се справя с „агресивното поведение“ на Турция, която разгневи Атина с претенциите си за суверенитет върху части от Източното Средиземноморие и отприщването на нова вълна от мигранти в Гърция по-рано тази година.

Мицотакис призна, че за Гърция е било благоприятно, че вирусът се появи през зимата, когато страната му приема малко чуждестранни посетители, но заяви, че щял да наложи същата блокада, ако пандемията беше достигнала връхната си точка през летния сезон.

Въпреки късмета си гръцката икономика може да се свие с 10% тази година, което е най-големият спад в страна членка на ЕС, заради зависимостта й от туризма, сочат данни на Европейската комисия.

"Имаме много агресивен дневен ред с реформи", заяви гръцкият премиер. Той ще бъде съсредоточен върху "зеления и дигиталния преход" и насърчаване на инвестициите отчасти чрез програма за приватизация.

Съживяването на икономиката ще зависи също от подобряването на бизнес климата, намаляването на бюрокрацията, засилването на правовата държава и прамяната на поведението на гръцките олигарси, казват анализатори.

Снимка: Bloomberg.com

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК