Защо успехът на Илън Мъск е поражение за руската космическа наука?

Защо успехът на Илон Мъск означава поражение за руската космическа наука, коментира руският вестник “Московский Комомолец“ в материал, представен без редакторска намеса.

Базираната в САЩ частна космическа компания Space-X на Илън Мъск за първи път изстреля пилотиран космически кораб. Преди нея подобна задача беше възможна само за държавните структури на три пълноценни космически сили - СССР (Русия), САЩ и Китай.

За руските интернет потребители първата реакция на успешното изстрелване на американския кораб Dragon беше злонамерена: в коментарите попадна "Роскосмос" и неговия ръководител Рогозин. "Даже частник Ви надмина". И за съжаление тези упреци не са безпочвени.

Първо, Илън Мъск лиши "Роскосмос" от солидните приходи, които получаваше от всяко място, продадено на американски астронавти в пилотираните кораби "Союз". Това е приблизително 500-600 милиона долара годишно.

От 2011 г., след като САЩ се отказаха от експлоатацията на пилотирани космически кораби след втората катастрофа на совалката, само руски пилотирани кораби можеха да летят до Международната космическа станция и да доставят астронавти от страните-партньори на МКС, информира "Фокус".

Сега руският монопол приключи.

Още преди 10-15 години експерти, които искрено се тревожиха за съдбата на руската космонавтика, която се разгради пред очите на всички, предупредиха: ако индустрията не се заеме с решаването на фундаментално нови задачи за изследване на Космоса и развитието на космическите технологии, Русия би трябвало да има ролята на космически превозвач в плановете, замислени от Сергей Карольов.

Колко са грешали! Сега Русия трябва да си мечтае за ролята на космически превозвач. Особено предвид нарастващите възможности на Китай, Индия и Япония в областта на космическите стартове.

Не Русия направи първото успешно кацане на космическа сонда върху астероид. Не тя отправи марсоходи до Червената планета. Не руските устройства бяха първите, които излязоха извън границите на Слънчевата система. Този мрачен списък може да продължи доста дълго.

Успехът на Илън Мъск подчертава големия проблем на руската космонавтика: изглежда, че тя не е в състояние да си постави труден технически проблем и да го реши. Не че задачите се задават периодично и дори се обявяват. Но те не са изпълнени. Мислите ли, че Русия не се е заела със създаването на кораби в замяна на Союз и Прогрес? Фактът е, че се зае, но не го постигна

Достатъчно е да си припомним проекта на шестместния многофункционален пилотиран космически кораб за многократна употреба "Клипер". Той е разработван в Корпорация "Енергия“ от 2000 г., но благополучно се провали.

През 2009 г. се появи проектът на обещаващия кораб "Рус". Съдбата му е същата като тази на "Клипер“.

Тогава се ражда проектът "Федерация“ за космически кораби за многократна употреба. Първият модел на такъв кораб дори получи име - "Орел". Но засега нито "Орел", нито носителят за него - ракетите "Иртиш“ съществуват.

Имаше проекти на лунни станции и дори добиване на вещества от Луната, като хелий-2 например.

Какво може да се говори за новите кораби и ракети, ако Русия не е успяла да пусне нито един нов модул към МКС от 10 години - нито енергийни, нито научни.

Компанията на Илън Мъск, започвайки от нулата през 2004 г., пусна 22 кораба от 2010 г. При девет полета корабът е използван повторно. Макар и след поредица от неуспехи, беше постигнато връщането на степените на ракетата и тяхното автоматично кацане на платформа в океана. Изглежда фантастично.

Но какво да кажем за руската космическа програма? За последните 20 години тя премина през дълга поредица от реформи. Но с това приключват постиженията.

От 2004 г. "Роскосмос" смени петима ръководители. Сред хората, които ръководеха "Роскосмос" през тези години, бяха трима пенсионираните генерали: Анатолий Перминов (2004-2011 г.), Владимир Поповкин (2011-2013 г.), Олег Остапенко (2013-2014 г.) и бившият директор на АвтоВАЗ Игор Комаров. От 2018 г. "Роскосмос" се ръководи от възпитаник на катедрата по журналистика на Московския държавен университет, философа и политик Дмитрий Рогозин.

Сатирикът Михаил Жванецки има афоризъм за подобен случай: "Може би трябва да се поправи нещо в консерваторията?"

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК