Първанов: Парламентът и президентството са в студена война!

Безпрецедентният провал на КСНС е опит да се принизи ролята на Съвета и да се омаловажи функцията на президента. Това е стремеж на управляващите да неглижират президентската институция, а това е много рискова игра. Очевидно, че от двете страни на "Дондуков" има различия по ключови теми. На провала на КСНС бе отговорено с вето. Двете институции са в откровена "студена война", заяви президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов в студиото на "България сутрин".

Според него опозицията в лицето на БСП не е далеч в извода си, че провалът на КСНС е вид бойкот от управляващите към президента Радев.

В последно време станахме свидетели на редица скандали в родната политика – от войната между управляващи и президент до различни "гейтове" и противоречивите изказвания на вицепремиера Валери Симеонов и депутата от ГЕРБ Антон Тодоров пред водещия на "Нова ТВ" Виктор Николаев. 

"Затруднявам се да преценя кой е последният скандал. Има много измерения на това, което стана през последните дни. Случилото се е израз на една тенденция – да се използва езикът на омразата. Недопустимо е това, което стана в ефира на телевизията. Недопустима е агресията на вицепремиера. Защо никой не се впечатли от думите на Антон Тодоров по отношение на президента дни по-рано? Може да не харесваш личността на президента, но не може така да се държиш. Това са провокатори във всяко отношение", коментира Първанов.

Президентът в периода 2002-2012 г. определи Румен Радев като непартиен и старателно отбягващ всякакви подозрения за партийно пристрастие.

"Той имаше грешки, особено по линия на действията на временното правителство. Президентската институция се успокои, но не виждам да има активност в международен план. Въпреки това е рано да се говори за импийчмънт. Посланията на Радев трябва да са по-малко остри и повече конструктивни", отбеляза гостът на Bulgaria ON AIR.

За финал на разговора Георги Първанов подчерта, че е крайно време да се разберат политиките за eвропредседателството, което ни предстои. По негови думи източната политика на ЕС издиша отвсякъде. 

"После се питаме защо няма диверсификация в енергийната сфера. Защото липсва политика към Изтока. Ние гледаме на Азербайджан, Туркменистан и Казахстан само като на източници на енергоресурси, а трябва да се работи с тях стратегически и в дългосрочен план", уточни той в студиото на Лора Инджова.