Янаки Стоилов: Големият проблем не е колапсът на КТБ, а лошата икономика

Дългоочакваната стенограма от заседанието на КСНС, проведен на 29 юни 2014 г., вече е публична. Станахме свидетели на разгорещените спорове "за" и "против" разсекретяването й. Щяло да навреди на националната сигурност, на банковата система, политиците нямало вече да говорят откровено на КСНС.Срещу тези аргументи се изправиха журналисти и хора от неправителствения сектор и обясниха, че общественият интерес изисква да се знае истината за драматичните събития от юни 2014 г. Тогава България бе изправена пред опасността от срив на банковата система и колапс на цялата икономика. А спестяванията на хората щяха да изгорят.Споровете нагнетиха очакванията, че прословутата стенограма, ще внесе яснота по всички въпроси около КТБ и банковата криза. Но последва разочарование.На заседанието почти не става дума за КТБ. Коментира се банковата система като цяло, БНБ настоява да се говори с медиите, да се криминализират атаките срещу банки, ГЕРБ искат оставки най-вече на финансовия министър. И като че ли повече се говори за предсрочните избори.Причината пикът на събитията от юни 2014 не беше по време на КСНС. Кризата и развръзката се случиха преди това. При президента всички страни официализираха вече очерталото се споразумение стабилност на банковата система срещу предсрочни избори. Все пак, това заседание сложи край на няколко инфарктни дни, които можеха да завършат с политически предизвикана катастрофа. И България се размина на косъм.Усещането ми като пряк участник в тези процеси? Това са едни от най-драматичните събития в моя живот. Ясно осъзнавах чудовищната опасност върху страната ни да се срути сценарият от 1996. Да осъмнем парализирани от банкова ваканция, хората да изгубят влоговете си, фирмите да спрат разплащания, икономиката да се срине като кула от карти. И тази криза, не катастрофа, да ни сполети не поради финансова немощ на банковата ни система, не поради фалит на държавата или срутване на валутния борд. По една единствена причина за да може на Дондуков 1 да влезе нова управляваща коалиция - Герб - ДПС. Заради политически хазарт. Финансовата стабилност на страната бе заложена на карта срещу взимането на властта.Това е може би най-кошмарната политическа авантюра в последните десетилетия да вземеш властта като предизвикаш финансов колапс и сринеш държавата. Целта беше ясно да се посочи: когато БСП управлява банките фалират, хората и фирмите губят парите си. Ако бяхме допуснали това да се случи страната щеше да се върне с десетки години назад, две поколения българи щяха да са с отнето бъдеще, а БСП щеше да бъде занулена политически.И пак към стенограмата - за да се разбере смисълът на всички позиции, искам да припомня контекста на обществено-политическата ситуация и събитията тогава, което ще улесни читателите:1. Ситуацията около КТБ се разви в условия на политическа криза, когато беше ясно, че правителството си отива. На 25 май 2014 г. се проведоха избори за ЕП, които бяха спечелени от ГЕРБ. На 5 юни председателят на ДПС Лютви Местан обяви няколко възможности за предсрочни избори края на 2014 г., пролетта на 2015 г. и съвместно с местните избори през октомври 2015 г. Съобщи и предпочитания от ДПС вариант декември 2014 г. По този начин той сложи край на кабинета Орешарски. На 6 юни като лидер на БСП се обявих за бързи избори, защото при липса на подкрепа от двете партии, застанали зад него, работа на кабинета би била агония. На 17 юни 2014 г., на извънредно заседание на КСНС, беше постигнато споразумение извънредните парламентарни избори да се проведат в периода 28 септември 12 октомври 2014 г.2. Масовото теглене на влогове от КТБ се разви в периода 16-20 юни 2014 г., когато банката е изплатила близо 900 млн. лв. На 20-ти юни КТБ беше поставена от БНБ под специален надзор. През следващата седмица аналогична паника настигна ***. За един ден, на 27 юни, от банката са изтеглени 787 млн. лв. И към 15 часа ръководството й решава да затвори офисите и да спре изплащанията. В същите дни значително нарастват тегленията и в други банки, особено с български собственици. Страната се изправи пред опасността от верижна реакция и срив на банковата система.3. През тези дни представителите на БСП водехме множество разговори с правителството, БНБ, финансови и икономически експерти за намиране на правилно решение. Имаше активен контакт и с ЕК за възможността за оказване на държавна помощ на банковата система. Ядрото на тези разговори от страна на БСП бяхме аз, председателят на парламента Михаил Миков и проф. Румен Гечев.4. Без съмнение, успоредно с това са протичали обсъждания и в другите партии, както и консултации между тях и БНБ. На 27 юни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заявява, че не иска да е Нострадамус, но идва апокалипсис и държавата фалира.5. Всъщност, решаваща е срещата в БНБ на 29 юни 2014 г. с участието на представители на политическите сили, правителството и търговските банки. Именно стенограмата от тази среща трябва да се разсекрети, за да се направи обективен прочит на събитията тогава. На нея ръководството на БНБ представя варианта "банкова ваканция" като основен и неизбежен. Той е подкрепен от ГЕРБ, ДПС. От страна на БСП участва Румен Гечев, който има ясен мандат и категорични аргументи против "банковата ваканция" и отказа ни да се свика извънредно заседание на парламента. Срещу тази авантюра се обявяват и представители на търговските банки, сред които Светослав Гаврийски и Левон Хампарцумян.6. Очевидно е, че вариантът "банкова ваканция" не само е бил обсъждан, но беше на крачка от реализиране, ако не беше позицията на БСП и търговските банки, които осъзнаха, че стават заложници на политически сценарий. Дори е бил подготвен законопроект, който парламентът да гласува в неделя вечерта!На всички тези обсъждания не беше представена аргументирана концепция с какво "банковата ваканция" би увеличила доверието, колко време би продължила два дни, седмица, месец, какво се случва с икономическия живот, какво става след отварянето на банките и т.н. Впрочем, оставям на фантазията Ви какво би последвало, ако по нощите в неделя парламетът вземе подобно решение!7. За щастие, този зловещ сценарий бе провален. Губещи от него щяха да бъдат милиони българи техните спестявания, българските фирми заради парализиране на целия стопански живот. Съвсем вероятно валутният борд и курсът на националната валута щяха да се сринат. Неслучайно, като остатък от този сценарий и на заседанието на КСНС говорят за преговори с МВФ. Като резултат икономика и жизнен стандарт на хората в руини, а БСП политически заличена като допуснала икономическа катастрофа. Печеливши щяха да бъдат ГЕРБ като основен опонент на БСП.По време на срещата в БНБ в един момент е казано, че след "банковата ваканция ще има ново правителство. Забележете, още в онзи парламент! От този срив щяха да спечелят и фирми, които не могат да обслужват кредити, защото при срив на лева и задълженията биха се обезценили.8. Целта на БСП на КСНС беше всички институции и политически сили да застанат с единна позиция зад стабилността на банковата система, което да позволи да се предприемат нужните практически мерки. От стенограмата стана виден един пазарлък - "няма да клатим банковата система срещу избори". Това в крайна сметка и стана. Но страната избегна много страшен вариант.9. Още същия ден на 29 юни 2014 г. българското правителство поиска, а ЕК разреши държавна помощ в подкрепа на банковата система с 3,3 млрд. лв. На 30 юни беше емитирана емисия Държавни ценни книжа в размер 1.2 млрд.лв. Всички банки отвориха и нямаше опашки от уплашени хора. Вестниците излязоха със заглавия "Банковата криза свърши". Сигнализирай за неуместен коментар