Гражданският изборен борд, с призив за какъвто се обърна към НПО-тата служебният премиер Огнян Герджиков, няма функцията да помага при организацията и провеждането на изборите. Това подчертаха Ваня Нушева от Асоциация "Прозрачност без граници" и Стоил Стоилов от Гражданската инициатива за свободни и демократични избори.
"Смисълът от подобен формат е да се осигури повече публичност и прозрачност на дейността на институциите. Смисълът е да бъде осигурен още един инструмент на отчетност на това какви мерки институциите предприемат, за да подготвят изборите", посочи Нушева в "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.
"Не бива да се натоварва с очаквания, че подобна структура ще помага при организация и провеждане на изборите. Това е едно нереалистично основание, което не почива на законодателството", добави тя.
По правило на борда се явяват представителите на държавните организации, а срещу тях седят журналисти или експерти в гражданския сектор. Държавата информира докъде е стигнала с подготовката за изборите в различните аспекти. Получава мнения и въпроси и всичко това става пред медиите. Изборният борд обаче няма управленски функции, или пък правомощия да възлага на някого нещо, да търси на някого отговорност, поясни от своя страна Стоил Стоилов.
Що се отнася до машинното гласуване, Нушева заяви, че то очевидно ще предизвика затруднения в секциите.
"Какви действия предприема постоянната изборна администрация, така че да осигури реализиране на разпоредбите на кодекса или да сигнализира своевременно законодателя, когато такъв проблем съществува? Машинното гласуване има безспорни приноси, но това е една технология", коментира тя, като добави, че сред позитивите при този начин на гласуване е, че редуцира неволните пропуски и грешки при броенето, и минимизира възможностите за съзнателно манипулиране на изборните резултати, с което облекчава работата на изборните комисии. Стоилов допълни, че както при всяка друга технология, и тук може да има вратички за хакване на системата. И още той изчисли: "В Бургас в едно училище с 4 секции, в едната секция е постигнато гласуване 155 гласа машинно, в другата 13. Разделете 1860 лева наем с ДДС на 13 и ще видите колко е струвал един глас, подаден машинно".
Така в една машина в някое село, един глас би струвал 155 лева, добави той.