Никола Михов: Терорът се превръща в джакпот за медиите

Терорът става джакпот за медиите, а не новината. Това коментира фотографът Никола Михов по повод фотографския си албум Hello and Welcome to Paris в предаването "България сутрин".

По време на терористичната атака от 13 ноември 2015 г., фотографът е бил в Париж. В ефира на Bulgaria ON AIR., той разказа какво го е провокирало да снима: "Бях там, за да представя предишната си книга на едно изложение и нямах никакво намерение да снимам. Обстановката беше всичко друго, но и не предразполагаше към снимане. Тогава минах през "Батаклан" и видях всъщност тази огромна тълпа от репортери, която беше в пълен разрез с околната атмосфера. Представете си булеварда пред "Батаклан", всичко е отцепено и обикновените хора, които са шокирани и имат нужда да бъдат заедно макар и да не се познават. В пълен контраст с това бяха медиите, които пристигаха от цял свят с камионите и кабелите си. Имаше един репортер, който стоеше като статуя и чакаше живото си включване. На едно малко екранче му беше изписано "Hello and welcome to Paris". Това ме провокира да снимам".

Той подчерта, че фокусът на проекта е върху корпоративните медии, които оформят начина, по който гледаме на терора.

"Травмата в Париж започваше тогава, когато си пуснеш телевизора, а не когато си с хората на улицата, тъй като те имат много по-човешка реакция и са в съвсем други нюанси. Докато телевизията взима само сензацията и я повтаря само в черните нюанси", заяви той и добави, че начинът, по който се предава такова събитие, е много повърхностен.

"Става въпрос за портрет на журналисти - лицата на медийния продукт, който продава и това е поточна линия за продажба на новини, която без значение дали новината е положителна или отрицателна. Книгата фокусира зад кулисите на медийния продукт. Всяка двойна страница е съставена от портрета на репортер и снимка на аутокюто, които те използват дори и по време на живите предавания. Тоест те четат предварително написан диалог, който е изпратен от редакциите - тоест те може да го правят и без да са изпратени в Париж. Стрес за тях е да се вместят в определен брой секунди."