Между книжовния език и печелившата експресия

90-те години показаха, че експресията е печеливша. Тогава минахме един период на трансформация. Езикът се снишава, стилистичното ниво се губи, тръгва се към разговорната и просторечна лексика.

Това коментира в предаването "Сутрешен блок" лингвистът Любима Йорданова по отношение на жаргона в политиката.

"Тогава се появи Кольо Палката (за Николай Добрев), преди това имаше и други прякори от типа на Пешо Танкиста. Историческата ситуация диктува и тя създава тези прозвищни имена. Те крият в себе си специфична семантика", посочи Йорданова.

"Аз ще припомня Дантеления адвокат за Георги Марков", каза журналистът Ива Николова и посочи, че "това са някакви неща, силно експресивни в едни много силни години на българската демокрация".

На въпрос как заглавията по вестниците са станали толкова махленски, Николова каза, че това е култура. Според Любима Йорданова тази култура се е родила от "разместването на социалните пластове и излизането на преден план на хора от пяната".

"Възпитанието и моралът се възпитават вкъщи. От люлката, от компанията, от семейството", категорична е Николова. "Социални Мауглита формират обществено мнение, което е чудовищно", посочи журналистката.

"Аз съм правила речи на Държавна сигурност по архива на 6-то управление. Един мой професор от университета, който ние боготворяхме, има прякор "Тартора". Двама други са "Монах" и "Монахиня". Тези неща тръгват от Държавна сигурност", посочи Любима Йорданова. "Не трябва демократичният процес да бъде опорочен, да се каже, че демокрацията е нещо лошо."

"Прякорът идва от човека, той не идва от лошите хора", каза още Николова. "В Русия престъпният свят има свой речник", разкри тя. "Там е изключено да нямаш прякор. Ако ти нямаш такъв, не принадлежиш към тази общност."

На въпрос защо през последните 26 години в медиите постоянно се говори за звездите от подземния свят, Любима Йорданова посочи, че инерцията е толкова силна, че и в парламента са започнали да говорят за "Килъри".