Българите изхвърлят 96 кг храна на човек годишно

51% от домакинствата в България са изхвърлили храна през последните 30 дни, а 25% правят това поне веднъж седмично.

Проблемът с разхищението на храни продължава да се задълбочава, а значителна част от него се дължи на навиците ни при пазаруване, потребление и съхранение.

"Това е тенденция, която е характерна в световен мащаб. Това е израз на консуматорското общество, в което живеем", коментира изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова в предаването "България сутрин".

Разхищението на храна у нас продължава да расте

Миланова подчерта, че проблемът не намалява, а се задълбочава.

"При нас за последната година от 93 кг вече официалната статистика ни казва, че имаме 96 кг на човек от населението - храна, която е навсякъде около нас и допускаме да бъде погубена и разпиляна, включително в нашите домакинства", заяви изпълнителният директор на Българската хранителна банка пред Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ са необходими по-добре разработени и модернизирани политики, които да ограничат разхищението и да насърчат по-отговорното отношение към храната.

"43% от храната, която се разхищава в България, се дължи на практиките ни по отношение на пазаруването, потреблението и съхранението", отбеляза Миланова.

Това означава, че изборите, които правим в ежедневието си - от количеството храна, което купуваме, до начина, по който я съхраняваме, имат съществено значение за ограничаването на хранителните отпадъци.

Каква е разликата между "най-добър до" и "годен до"

Миланова обърна внимание и на разликата между двата основни надписа върху хранителните продукти - "най-добър до" и "годен до".

По думите ѝ при обозначението "най-добър до" срокът се отнася до качеството на продукта.

След изтичането му храната може да остане годна за консумация, ако е съхранявана правилно и няма признаци на разваляне. В такива случаи могат да се преценят външният вид, миризмата и вкусът, когато това е безопасно.

Миланова поясни, че при надпис "годен до" става въпрос за безопасността на храната. След изтичането на този срок продуктът не трябва да се консумира, подчерта тя.

Изпълнителният директор на Българската хранителна банка посочи още, че трябва да се разширят възможностите за спасяване на храна, която все още е годна за консумация.

Според нея по-ефективните механизми за оползотворяване и даряване могат да помогнат повече продукти да достигат до хората, които имат нужда от тях, вместо да бъдат изхвърляни.

Снимка: Magnific