Президентските избори: Външнополитическо разделение и липса на визия за България

Остават по-малко от две седмици до изборите за президент и вицепрезидент, които ще се проведат на 25 октомври 2026 г.

"Предизборната кампания е такава, каквато в България си знаем, че е - със скандали, засега леки, но без особено изложение на нови тези. Водоразделът се явява външната политика. Кандидат-президентската кампания засилва чувството за разделение, че има две външни политики", коментира политологът проф. Мария Пиргова в "България сутрин".

Битка за твърдите ядра вместо визия за бъдещето

Кампанията към момента е движеща се по "по-сигурни коловози", смята социологът Добромир Живков.

"Не виждам особени усилия от основните кандидати да полагат сериозни усилия за привличане на избиратели в тяхната периферия. Всеки се е затворил в неговото си ядро", каза той пред Bulgaria ON AIR.

Няма визии за бъдещето на България, изтъкна проф. Пиргова.

"Президентските избори са насочени в бъдеще към местните избори, ходи се по места, разговаря се с хората по места. Не се борят за президентското място, а остават на местно равнище. България изглежда провинциално в тези избори, с изключение г-жа Йотова, която като действащ президент има възможности да ни представя пред международни форуми", анализира политологът.

Има ли смисъл от предизборни дебати

Според нея дебатите губят смисъл, тъй като е ясно какво ще се каже на тях.

"Не виждаме кой с какво някого ще предизвика. Българинът вижда, че няма смисъл за повече битка. Гражданинът няма да се мобилизира. Президентските пълномощия, колкото и да са големи, те не са решаващи", посочи проф. Пиргова.

Живков изрази мнение, че дори един дебат може да мобилизира гражданите. 

"Той е венецът на предизборната кампания. Отказ за дебат преди първи тур е донякъде приемлив. Дебат при балотаж е задължително да имаме. Да, това може да мобилизира българските граждани. Обществото е стресирано икономически, има страхове от наближаваща криза. Това демобилизира от участие в избори, но отговорност на политическата класа е да се бори срещу това", обясни социологът.

Стабилността на правителството и институционалните роли

Правителството е в относително добра позиция, защото все още от него не може да се изисква решение на програмните въпроси, които е поставило, заяви проф. Пиргова.

"На власт е около 6 месеца. Виждаме пътя, по който се върви. Сега настъпва в реалната си власт".

Посещението на Кирило Буданов у нас

Относно посещението на Кирило Буданов у нас и отговора на президентската институция, че не е информирана за срещата, Живков коментира, че не се омаловажава ролята на президента. 

"Става въпрос за г-н Буданов, ясно е каква е неговата функция. В контекста на събитията е логично срещата да е с изпълнителната власт", отбеляза социологът.

Позицията на България е напълно неясна, категорична е проф. Пиргова.